Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— По дяволите, момче! — извика той с глас, който, както Джим нещастно осъзна, имаше нормална сила за разговор между дракони. Не е нужно да ни пукаш тъпанчетата. — Какво искаш да кажеш с това „анчии“?

Джим бързо обмисляше.

— Кихнах — каза той.

Последва гробна тишина. Най-после Брай се обади:

— Кой е чувал някога дракон да киха?

— Кой, кой! — изсумтя Смъргол. — Аз съм чувал дракон да киха. Преди да се родиш, естествено. Старата Малгу, дъщеря на третата братовчедка на сестрата на майка ми кихна два пъти за един ден преди сто и осемдесет години. Кихането е в кръвта на нашето семейство. То е признак за интелигентност.

— Точно така — вмъкна бързо Джим. — Признак, че мозъкът ми работи. Мисленето причинява сърбеж в носа.

— Кажи им, момче — избоботи Смъргол, след като при тази реплика отново бе настъпила подозрителна тишина.

— Мога да се обзаложа — изръмжа Брай и се обърна към останалата част от множеството. — Всички познавате Горбаш. Шляе се по горната земя през половината от времето си, като се сприятелява с таралежи, вълци и разни такива! Смъргол от години говори на племенника си, но все още Горбаш не е показал и най-малката проява на това, което се нарича интелигентност. Млъкни, Горбаш!

— Откъде накъде? — Бързо извика Джим. Имам същото право да говоря, както и всички останали тук. Колкото до този, ъ-ъ — джордж…

— Убийте го!

— Жив го изгорете!

— Разиграйте томбола и печелившият ще го изяде — прекъсна го рев от предложения.

— Не! — прогърмя той. — Чуйте ме…

— Разбира се, че не — изтръби Брай. — Аз намерих този джордж. Ако го яде някой, това ще бъда аз — огледа свирепо пещерата. — Но съм измислил нещо по-добро, за което ще го използваме. Ще го завържем отвън, където ще го виждат останалите джорджи. Когато дойдат, за да го приберат, ще ги нападнем, без да ни очакват и ще хванем повечето от тях. После ще ги продадем обратно на джорджите за много злато.

Когато Брай произнесе думата „злато“, Джим видя, че очите на всички дракони наоколо пламнаха и заблестяха. Той също усети как алчността го жегна парливо и стопли кръвта му. Мисълта за злато зазвъня в главата му както мисълта за потоци вода би изпълвала съзнанието на човек, умиращ от жажда в пустинята. Злато… тих усилващ се шепот на одобрение като прибой на далечна морска буря се надигна в пещерата.

Джим надви ламтежа за злато, който бушуваше в драконските му гърди, и почувства как на негово място се надига паниката. Трябваше някак си да ги отклони от плана на Брай. За момент през ума му мина безумната идея да сграбчи Анджи заедно с клетката и да побегне. Дори докато я обмисляше, му се стори, че не е чак толкова безумна. Едва когато видя Анджи до Брай, застанал в пълния си ръст, Джим осъзна колко голям бе той. Дори ако приклекнеше на хълбоците си, а сега беше прав, главата му би са намирала на около три метра от пода на пещерата. Както бе изправен на четирите си крака, с раменете си достигаше над два метра, а мощната му опашка бе колкото половината от цялата му дължина. Ако можеше да издебне другите дракони, когато се загледат нанякъде за момент…

Но след това се сети, че не знае пътя към изхода от подземието. В другия край на пещерата смътно се открояваше отвор и Джим предположи, че той води към тунел, излизащ на повърхността. Сякаш някакъв неясен спомен, наследен от Горбаш, му даваше увереност, че е така. Но не можеше да се осланя на подсъзнателните спомени на тялото, което обитаваше. Ако обърка пътя и се приклещи между стените или стигне до задънен коридор, другите дракони можеха да го разкъсат на парчета. Тогава Анджи, дори и да оцелееше в тази битка, щеше да загуби единствения си възможен спасител. Трябваше да има друг начин.

— Почакайте за момент! — провикна се той. — Спрете!

— Млъквай, Горбаш! — прогърмя Брай.

— Ти млъквай! — изкрещя в отговор Джим. — Казах ти, че умът ми работи. Току-що ми дойде най-добрата идея.

С периферното си зрение видя, че Анджи седеше изправена в клетката със смаяно изражение и изпита облекчение. Това му вдъхна смелост и той закрещя с двойно по-силен глас.

— Хванали сте женски джордж. Може би на никой не му е дошло на ума, че е важно, но аз съм бил горе достатъчно често и съм научил едно-две неща. Понякога женските джорджи са особено ценни. До рамото на Джим Смъргол прочистваше гърлото си. Звукът, който издаваше, наподобяваше шума от пневматичен чук, стоварващ се върху бетон с изключителна якост.

— Абсолютно вярно — прогърмя гласът му. — Може да сме хванали дори принцеса. Прилича ми на нещо като принцеса. Днес много от вас не знаят какво е принцеса, но в старите времена драконите често бяха преследвани от цяла тълпа джорджи, защото се оказваше, че са отмъкнали принцеса. Когато се бих със страшилището Гормли Киип, той имаше една принцеса, заключена заедно с другите женски джорджи. Трябваше да видите джорджите, когато си я върнаха. Така че, ако завържем този отвън, те може да изпратят цяла войска срещу нас и да се опитат да си го вземат. Не, прекалено е рисковано, по-добре да зарежем това и да го изядем…