Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— От друга страна — провикна се бързо Джим, — ако се отнасяме с нея добре и я пазим — и го пазим, искам да кажа като заложник, можем да накараме джорджите да направят каквото пожелаем…

— Не! — изрева Брай. — Това си е моят джордж. Няма да търпя…

— В името на опашката и крилата ми! — чудовищната мощ, с която извика Смъргол, прекъсна другия дракон. — Общество ли сме ние или сбирщина от блатни дракони? Ако този джордж е наистина принцеса, която можем да използуваме, за да накараме бронираните джорджи да спрат да ни преследват навсякъде, тогава той е собственост на обществото. О, да, аз виждам как в очите на някои от вас все още се таи жаждата за злато, но спрете и помислете — може би жаждата за живот е нещо по-силно. Колцина от вас тук биха се изправили срещу един-единствен джордж с черупка и прицелен рог? А? Премного сме патили. Момчето има ценно предложение — изненадвам се, че сам не се сетих. Но одеве него го сърбеше носът, а не мен. Него. Гласувам да задържим джорджа като заложник, докато младият Горбаш разбере колко е ценен за другите джорджи. Какво ще кажете?

Отначало бавно, а после с растящ ентусиазъм обществото на драконите гласува за предложението на Смъргол.

Брай се разяри неописуемо, в продължение на четиредесет секунди кле безспир с почти пълен глас и с трясък напусна събранието. Като видяха, че вълнението утихна, останалите членове на обществото започнаха да се оттеглят.

— Хайде, момче — изпухтя Смъргол, като го поведе към клетката и я покри отново с гоблена. — Вдигни това нещо там. Внимателно! Не много рязко. Не искаш да раздрусаш джорджа прекалено силно, нали? Сега ме следвай. Ще го качим в една от горните пещери, която извежда към ръба на скалата. Джорджите не могат да летят, така че там е достатъчно сигурно. Можем дори да го пуснем от клетката, за да има светлина и въздух. Джорджите имат нужда от това.

Като вдигна клетката, Джим последва стария дракон нагоре по няколко виещи се тунела, докато се оказаха в малка пещера с тесен — според техните стандарти, отвор, през който влизаше оскъдно количество въздух.

Джим постави клетката на земята, Смъргол изтъркули един голям камък и блокира входа, през който бяха влезли. Джим пристъпи към ръба на скалата, за да огледа наоколо.

Дъхът му секна при гледката, която се разкри — назъбени чукари, от които го деляха тридесетметрови отвесни скали.

— Е, Горбаш — каза Смъргол, като се приближи зад него и приятелски провеси опашка върху бронираното рамо на младия дракон. — С тези приказки си докара работа. Сега, момчето ми, не искам да се обидиш от това, което ще ти кажа.

Той прочисти гърлото си.

— Истината е, че — започна Смъргол, — да си остане между нас, както знаеш, не ти сече много умът. Всичките ти скитания по повърхността и общуването ти с тази лисица, вълк или какъвто е твой приятел въобще не беше правилен метод на възпитание за един подрастващ дракон. Може би трябваше да ти забраня, но ти си последният от нашия род и аз… е, докато беше малък, мислех си, че няма да ти навреди, ако ти позволя малко удоволствия и свобода. Винаги съм те защитавал пред другите дракони, разбира се, защото кръвта вода не става, но мисленето наистина не е силата ти.

— Може би съм по-умен отколкото предполагаш — рязко каза Джим.

— Хайде, хайде, не се засягай. Това е само между теб и мен, насаме. Не е срамно за един дракон да е глупав. Все пак е пречка в днешно време, когато джорджите се научиха да правят брони и дълги остри рога и жила. Но това, на което искам да ти обърна внимание, не бих признал на никой друг дракон. Ако е съдено да оцелеем, рано или късно ще трябва да установим някакви взаимоотношения с джорджите. Тази постоянна война изглежда не намалява много броя им, а прорежда нашите редици. О, не разбираш, не знаеш какво значи тази дума…

— Знам я, естествено.

— Изненадваш ме, момчето ми — Смъргол го погледна учудено. — Какво означава тогава? Кажи ми!

— Унищожаване на значителна част от…" — това означава.

— В името на праисторическото яйце! Може би не си безнадежден все пак. Това, което исках да ти втълпя, е колко е важна мисията ти, а също какви опасности крие. Не рискувай, племеннико. Ти си единственият оцелял мой роднина и с цялото си доброжелателство ти казвам, че независимо от силата ти който и да е джордж с малко опит ще те разсече на парчета за не повече от час.

— Така ли мислиш? Може би ще е по-добре да се скрия и изобщо да не се показвам…

— Е, е-е! Няма защо да се обиждаш. Това, което искам да направим, е да се опитаме да разберем откъде е дошъл този джордж. Аз ще изляза, за да не го уплаша прекомерно. Ако не проговори, остави го тук на сигурно място и отлети при магъосника, който живее до Звънящата вода. Знаеш къде се намира, естествено, на северозапад оттук. Започни да преговаряш чрез него. Съобщи му, че сме хванали този джордж, разкажи му как изглежда и че искаме да обсъдим условията за примирие с джорджите. Остави на него да го уреди. И каквото и да правиш — Смъргол спря и погледна строго Джим, — не слизай пак в пещерата за съвет, преди да тръгнеш. Просто тръгни. Достатъчно грижи имам, като използвам респекта си, за да държа нещата под контрол. Искам да създам впечатлението, че си способен да се справяш и сам. Разбра ли?