Гордън Диксън: Драконът и Джорджът

— Знай, Дик — строго каза Брайън, — че този джентълмен е барон Джеймс Екерт от Ривъроук, който съвсем наскоро се освободи от магията, пренесла го в тялото на дракон, след като уби едно страшилище до Прокълнатата кула и победи Тъмните сили, които заплашваха всички нас. Това е неговата дама, лейди Анджела. Ей там виждаш дракона Горбаш, в чието тяло бе извършена магията. Дори можеш да забележиш белега от копието на Сър Ху. До него е драконът от блатата и тресавището, казва се Секо, който независимо от по-дребния си ръст се би най-храбро днес…

— Несъмнено, несъмнено! — Дик кършеше ръце. — Високи гости, наистина. Но сър рицар, някой трябва да ми плати този път. Аз… аз съм длъжен да настоявам.

— За нещастие, Дик — каза Брайън, — давам си сметка за твоето положение и за тревогите, които нашата дружина ще прибави към него. Аз самият не съм заможен, знаеш. Но независимо от това, както преди тържествено обещавам…

— Но обещанията не ми помагат, сър рицарю, с цялото си уважение! — извика Дик. — Мога ли да нахраня другите пътници с обещанията, които единствено ще ми останат, след като подслоня теб и твоите приятели. Ако не съм в състояние да нахраня пътниците, какво ще стане с мен и с хана?

— Каролинус — обърна се към него Джим, — все още имам кредит, нали? Защо не го използваме, за да платим на Дик?

— Не е такъв вид кредит — отвърна Каролинус нацупено. — За преподавател по Изкуството невежеството ти понякога е забележително, Джеймс.

— Съдържателю Дик — намеси се Даниел и гласът й прозвуча с острота, която накара всички да я погледнат, — дали ще нахраниш и приютиш мен и останалите, като изключим един, ми е безразлично. Но Дафид се нуждае от топлина и храна и те предупреждавам, че ако стане необходимо, за…

— Не е необходимо — изръмжа Ара, — макар че, ако се стигне до там, ще имаш на своя страна и един английски вълк. Но няма проблем. Горбаш може да си позволи да плати за най-доброто от всичко… и ще го направи!

— Аз?… — Горбаш изсумтя като дракон, който току-що е бил ударен в слънчевия сплит от особено мощно страшилище. — Аз? На практика аз нямам нищо, никакво съкровище, да не говорим за…

— Лъжеш! — изкрещя Секо. — Ти беше най-близкият роднина на този велик дракон, твоят правуйчо. Като на най-близък роднина той ти е казал къде лежи съкровището му и тъй като бе много стар, богатството му е било голямо, защото го е трупал дълги години. Имаш две съкровища и си заможен дракон!

— Но аз… — започна Горбаш.

— Горбаш — каза Ара, — бях твой приятел, когато си нямаше друг освен своя правуйчо. Днес го изгуби. Имаш дълг към Джеймс и останалите, които направиха живота ти безопасен и те обгърнаха с крилете на своя смелост. Най-малкото, повтарям, най-малкото, което можеш да сториш, за да откупиш част от този дълг, е да спреш да скимтиш за дребната сума, която ще платиш тук. Ако не можеш да го направиш, вече не си мой приятел и те оставям сам на този свят.

— Ара… — започна Горбаш, но вълкът му обърна гръб. — Чакай, Ара. Разбира се, нямах предвид… Естествено, щастлив съм да устроя празнично угощение в чест на моя правуйчо, който уби страшилището Гормли Киип и днес, в тази напреднала възраст… Добре, какво повече трябва да кажа? Съдържател, най-доброто за тези хора и ще ти бъде платено в злато преди да напуснем.

Замаян, Джим бе въведен в хана непосредствено след Даниел и Дафид, когото отнесоха внимателно и завиха в най-удобното легло, за да се възстановява под грижите на Даниел. В една от стаите Джим навлече няколко дрехи, донесени от склада в избата на хана. Накрая, богато облечен, се появи навън заедно с Анджи, за да види, че вече са поставени маси с пейки, отрупани за пиршество.

Докато бяха стояли вътре, залезът бе угаснал напълно и сега се спускаше нощта. Около тях върху високи поставки пламтяха големи факли и в ранната нощ пресъздаваха атмосферата на топла пещера. Пламъците им пукаха и искряха около дългата маса и пейките от двете й страни. Плотът на самата маса се закриваше от печено месо, плодове, сирена и от други разнообразни храни; на отсрещния й край имаше голяма, вече разпечатана бъчва с вино, а пред нея — съдове за пиене с различна големина, за хора и дракони.

— Браво! — зад Джим се чу сърдечният глас на Брайън. Двамата с Анджи се обърнаха и видяха, че рицарят излиза от хана с поглед, закован в масата. — Съдържателят изпрати да кажат на Джеронд, че сме тук. Тя ще дойде при нас след малко. Дик наистина ни е натъкмил добре, а сър Джеймс?