Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Ха! — възкликна Горбаш, но не със същата сила, с която бе говорил преди това. Извърна се от Секо към останалите. — Не трябва да ме тревожи това, което един блатен дракон мисли. Вие, останалите бяхте наоколо и видяхте какво върши този джордж, присвоил тялото ми…

— И добре е направил! — рязко го прекъсна Даниел. — Нямаш вид на някой, на когото бих се доверила в бой срещу страшилище.

— Аз…

— Горбаш — каза Ара строго, — никога не си бил много умен…

— Но аз…

— Няма да стоя и да слушам как клеветят сър Джеймс — заяви Брайън. — Лицето на рицаря бе застинало и потъмняло. — Още една твоя дума, дракон срещу този добър рицар и галантен джентълмен и днес ще използвам повторно изкривената си от червея сабя.

— Аз ще ти помогна! — добави Секо.

— Достатъчно! — отсече Каролинус. — Дракони, рицари… мислите си, че на този свят няма друго, освен битки, та всички сте готови да се биете при най-малкия повод. Стига вече! Горбаш, още една твоя дума и можеш да станеш бръмбар, все пак.

Горбаш рухна изведнъж. Тупна на хълбоци и започна да издава задавени звуци.

— Не е нужно да ревеш! — каза Даниел малко по-меко. — Просто недей да ходиш насам-натам и да говориш глупости като тези.

— Но вие не знаете! — изстена Горбаш с басовия си глас. — Никой от вас не знае. Никой от вас не разбира какво значи това. В един момент си броя диаман… чистя си люспите, а в следващия съм в някаква малка магьосническа стая над земята и оня джордж… не знам дали беше магьосникът или не, се надвесва над мен. Естествено, изправям се, за да го разкъсам, но имам само някакво джорджовско тяло, без никакви нокти, да не говорим за зъбите… И много други джорджи идват и се опитват да ме хванат, но аз се отскубвам и се измъквам от този голям замък и някакви джорджи, облечени в синьо, с палки ме притискат и единият ме удря по главата с малката си палка. Тази джорджовска глава, която имах не можа да издържи дори такъв слаб удар. Следващото нещо, което помня, е, че съм пак в собственото си тяло, но този джордж, наречен Джеймс, е вече там и непрекъснато ме изтиква така, че не мога да направя нищо, освен ако е толкова зает, че почти да ме забрави. Не мога да сторя нищо, дори когато спи, защото тогава и тялото заспива и аз също трябва да заспя. Оня случай в хана, когато пихме малко вино, е единственият път, когато се освободих и ако не бях толкова гладен и жаден…

— Горбаш — прекъсна го Каролинус, — достатъчно.

— Достатъчно? О, добре. — Горбаш преглътна и млъкна. — Като говорим за вино, магьоснико — Брайън с леко прегракнал глас се обади в тишината, — можеш ли да направиш нещо? Вече втори ден откакто никой от нас не е ял. И от вчера не сме пили, а за пиене няма нищо дори сега, освен прясната вода от езерцата.

— Освен това, ако не друго — дочу се ясният глас на Даниел от мястото, където тя все още седеше до стрелеца, — Дафид се нуждае от подслон и топлина за през нощта и не е в състояние да върви. Не може ли твоят Ревизионен отдел да направи нещо за Дафид след всичко, което той направи за него?

— Кредитът му е в друга област — обясни Каролинус.

— Виж — намеси се Джим, — каза, че ако реша да остана, ще имам някакъв кредит в Ревизионния отдел, дори след пренасянето на тялото ми тук. Нека използваме част от него, за да получим храна, пиене и подслон за всички.

— Е, вероятно… — отвърна Каролинус като дъвчеше брадата си. — Само че Ревизионният отдел не разполага с кухня и изба за забавление. Но мога да използвам част от твоя кредит, Джеймс, за да преместя всички на място, където има наличие на храна и пиене.

— Давай — съгласи се Джим.

— Добре, тогава — Каролинус вдигна тоягата си и още веднъж удари края й в земята… — готово!

Джим се огледа. Вече не бяха в тресавището на пътя, водещ към Прокълнатата кула. Намираха се отново пред страноприемницата на съдържателя Дик. На запад залезът розовееше зад върховете на дърветата и мек здрач обвиваше всичко. От отворената врата на хана долетя миризма на печено говеждо и устите им се наслюнчиха.

— Добре дошли, добре дошли, пътници! — извика самият Дик, като изскочи през вратата. — Добре дошли в моя хан, които и да…

Млъкна с отворена уста.

— Небесата да са ми на помощ! — изплака той, като се обърна към Брайън. — Сър рицарю, сър рицарю, не отново! Не мога да си го позволя. Просто не мога да си го позволя, независимо колко пъти сте задължен към милейди в замъка. Аз съм един беден съдържател и в избата ми няма къй знае какво. А сега идваш не с един, а с два дракона и поне с още един… ъ-ъ… — Втренчи се със съмнение в Анджи и в облечения с болничен халат Джим — джентълмен и дама? — извиси въпросително глас и бързо добави — Плюс магьосника, разбира се. И всички останали…