Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

— Тогава можем да превземем Малънконтри, преди да успее да възстанови загубите си — възкликна Брайън. После се намръщи и обърна неувереното си лице към Джим. — Тоест бихме могли, ако имаме причина…

— Оставам тук — дрезгаво каза Джим на рицаря.

— Ура! — извика Брайън, подхвърли шлема си във въздуха и го хвана, сякаш бе дванадесетгодишно дете.

— Много добре — сприхаво каза Каролинус, — ако това е решението ти. Съзнаваш, изхарчиш ли кредита си в Ревизионния отдел, за да пренесеш собственото си тяло тук, няма да ти остане достатъчно, ако промениш решението си и поискаш да се върнеш откъдето си дошъл? Кредитът ти ще стигне, за да започнеш тук, но не и за да се пренесеш обратно.

— Разбирам. Естествено, разбирам това.

— Добре тогава. Отдръпнете се всички останали! Ще се появат две тела там, където сега има едно. — Каролинус вдигна тоягата си и удари края й в земята. — Появи се!

И той се появи.

Джим примигна. Озова се право срещу зловещите зъбати челюсти на драконска муцуна, намираща се на по-малко от петнадесет сантиметра от него; бе притиснал възглавница към тялото си, облечено в нещо, приличащо на болничен халат.

— За какъв се мислиш ти? — попитаха го драконските челюсти.

Джим направи няколко крачки назад предимно, за да не оглушее и за да погледне по-добре това, което бе срещу него.

— Горбаш? — каза той.

— Не се прави, че не ме познаваш! — извика драконът, когото Джим сега виждаше в пълен ръст.

Той, Горбаш беше много голямо и свирепо животно. По-голямо и по-свирепо, отколкото Джим бе съзнавал, пребивавайки в тялото му.

— О… разбира се, че те познавам — изпъшка Джим.

— Несъмнено! И аз те познавам. Трябваше. За какъв се мислиш, че да си присвояваш нечие друго тяло, да правиш с него каквото си искаш? През цялото време да го използваш както желаеш! Да го малтретираш, да поемаш рискове с него! Ще повярва ли някой какво направи този джордж с тялото ми още в първите дни, след като го завладя?

Горбаш се обърна умолително към останалите наоколо.

— Затвори ме напълно. Не ми даде да помръдна и мускул… в собственото ми тяло, забележете! После, преди да се осъзная, скочи с главата напред от една скала и започна да вършее с крилете ми така, че едва успях да ги накарам да махат нормално, за да не се разбием в скалите. След това почти накара магьосника тук да ни превърне в бръмбар. После летя толкова дълго, че крилете ми се схванаха. Тогава, вместо да почива, той заплува… забележете, заплува… през всякакви води в тресавището. Без изобщо да помисли за лапите ни и за злите морски костенурки или за гигантските морски миноги, идващи с прилива. И това е само началото. После…

— Аз… аз не съм влизал в тялото ти нарочно — запротестира Джим.

— Но със сигурност действаше така, сякаш е станало твоя собственост от момента, в който влезе в него! И не ме прекъсвай! — изрева Горбаш, като отново се обърна умолително към слушателите. — И това бе само началото. Заради него без малко да бъдем изядени от мраколаците, без малко да бъдем убити от рога на оня джордж и нито хапка храна или капчица пиене… ъ-ъ, освен оня път в хана. Но той не се смята!

— О, не се смята, нали! — извика Секо. — Чух за твоя пир в хана. Натъпкал си се с най-прекрасното месо, едва ли не без никакви кокали! Най-превъзходното превъзходно вино! Не е бил сър Джеймс този, който е искал да пресуши тази изба и го знаеш не по зле от мен…

— КАКВО? Млъквай, блатен дракон! — избумтя Горбаш.

Секо отскочи внезапно и се приземи нос в нос срещу Горбаш, който инстинктивно се изправи назад.

— Няма да млъкна! — изрева Секо. — Не трябва да млъквам! Аз съм добър, колкото и всеки друг дракон, блатен или не.

— Блатен дракон, предупреждавам те… — започна Горбаш, като застрашително изви криле и зина челюсти.

— Не ме плашиш! — извика Секо. — Повече не ме плашиш! Собственият ти правуйчо ме научи, че не трябва да се кланям на всеки. Смърт пред безчестие! Току-що се бих до смърт с дракон, голям колкото теб. Е, във всеки случай помогнах на вуйчо ти да го победи. Той не ме уплаши и ти не ме плашиш. Не си направил нищо, освен да се разхождаш с тялото на Горбаш, което Джим е използвал. Но ще се перчиш през следващите сто години и ще разказваш как си се бил със страшилище. Добре, прави го, но не се опитвай да ми заповядваш. Ще ти откъсна крилете!

И Секо изръмжа под самите зъби на по-големия дракон.

Горбаш наклони глава, изглеждаше разколебан.

— Да, и още нещо! — добави Секо. — Трябва да се засрамиш! Ако правуйчо ти беше жив, със сигурност щеше да ти го каже. Той бе истински дракон! Ти си само един от онези дебели пещерни гущери. Джеймс те направи известен, а всичко, с което отвръщаш, е да се оплакваш…