Гордън Диксън - Драконът и Джорджът

Замълча изведнъж и се погледна надолу.

— О, отново съм в собственото си тяло. Така е по-добре. Така е много по-добре!

— Глава? Тяло? — съзнанието на Джим се колебаеше между два невероятни въпроса и накрая избра този, който звучеше по-зловещо. — Анджи, в чие тяло беше ти?

— В твоето, разбира се — отвърна тя, тоест бях в съзнанието, което се намира в твоето тяло или по-точно в тялото на Горбаш. Поне бях… освен ако сега не сънувам. Не, ето ги и всички тях, точно както трябва — Брайън, Дафид, Даниел и останалите.

— Но как и възможно да си била в съзнанието ми? — попита Джим.

— Тъмните сили или както се наричаха, ме сложиха там. Отначало не разбрах. Веднага след като Брай ме донесе тук, ми се приспа и легнах върху тези елови клони. Следващото нещо, което помня, е, че бях в главата ти и виждах всичко, което става. Можех да кажа какво си мислиш и почти можех да ти говоря. Отначало ми хрумна, че е станало някакво объркване или че може би Гротлоуд се е опитал да ни върне и този път ни е смесил заедно. После разбрах.

— Разбра?

— Тъмните сили ме бяха сложили там.

— Тъмните сили? — попита Джим.

— Разбира се — отвърна спокойно Анджи. — Надяваха се толкова силно да желая спасението си, че да се опитвам да те подтикна да дойдеш сам тук, в Прокълнатата кула. В просъница ми се стори, че чух как някакъв друг глас говори на Брай за начините, с които ще те накарат да тръгнеш след мен без помощта на придружители.

— Откъде са знаели? — намръщи се Джим.

— Нямам представа, но знаеха — отвърна Анджи. — Така че когато си спомних това, не ми бе трудно да се досетя кой ме е сложил в съзнанието ти и защо. Както казах, не можех точно да ти говоря, но можех да те накарам да се чувстваш тъй, както аз се чувствах, като ти влияя умствено достатъчно силно. Помниш ли когато Брайън ти каза, че трябва да получи разрешението на Джеронд, за да стане твой Придружител и че двамата ще трябва първо да отидете до замъка Малверн? Нали помниш как внезапно почувства вина, че се отдалечаваш от кулата и от мен. Е, това бях аз, в твоето съзнание. Току що се бях събудила там и не разбирах нищо. После ми хрумна, че би се оказал в голяма опасност, ако продължиш сам към кулата, след като Каролинус е настоял първо да събереш придружители, и си спомних какво бях чула, докато заспивах. Свързах двете неща и спрях да желая да дойдеш тук, за да ме спасиш. В момента, в който го направих, можех да кажа, че мисълта да придружиш Брайън до замъка Малвърн ти се стори по-приемлива.

Тя спря да говори. Джим я гледаше втренчено, изпълнен с толкова много въпроси, че не можеше да реши какво иска да я попита най-напред. Сега, когато му остана време да обърне внимание, забеляза, че Анджи очевидно е пораснала при телепортирането си в този свят. Бе преценил Даниел като висока, но сега видя, че Анджи бе колкото нея. Не че така изглеждаше по-лошо. Напротив…

Каролиняс цъкна с език.

— Две съзнания в едно тяло — рече той като поклати глава. — Много странно! Много! Дори за Тъмните сили, това е излагане на риск. Може да бъде направено, естествено, но…

— Но чакайте! — Джим бе възвърнал гласа си. — Анджи, ти каза, че Горбаш също е бил в моето съзнание? Как е възможно?

— Не зная, но беше — отговори Анджи. — Той вече се намираше там, когато аз влязох. Все пак не можех да общувам с него. Ти някак си го беше заключил.

Джим потрепери вътрешно. Сега, когато Анджи разкри, че Горбаш е бил другото съзнание в главата му, той усети силно присъствието на първоначалния притежател на драконското тяло. Горбаш явно се бе върнал в собствената си глава в момента, когато Джим, останал сам с Анджи в драконската пещера, бе съборен от невидима сила. Сега можеше ясно да почувства Горбаш, който се мъчеше отново да вземе контрол над собственото си тяло.

— Три! — възкликна Каролинус, втренчен в Джим.

— Какво значи „заключен“? — попита Джим Анджи, като усети угризение на съвестта към дракона.

— Не знам как да го опиша по друг начин — отговори Анджи. Ти някак си потискаше съзнанието му с твоето — това е най-доброто обяснение, което мога да ти дам. Изобщо не виждах, както разбираш, просто чувствах това, което става. Горбаш не можеше да направи нищо, освен когато ти се разтройваше емоционално и го забравяше за момент.

— Три! — повтори Каролинус. — Три съзнания в един череп! Това вече е извън предела, Тъмни сили или който и да е друг! Ревизионен отдел, записвате ли всичко това…

— Не е по тяхна вина — каза гласът от нвидимия въздух.