Кели Армстронг - Пробуждането

- Но аз. не.

- Не, не си. Засега. Способностите ти ще узреят с времето. И тогава? -

Смехът и изпълни пространството в стаята. - Скъпият ни д-р Лайл днес

сигурно танцува в ада, а мъките му отстъпват пред възбудата от неговия триумф. Създателят на най- красивата, най-сладката ненавист, на която съм била свидетел.

- К-какво?

- Малко от това, малко от онова. Усуквам оттук, дръпвам оттам и ето. Погледни какво се получи.

Стисках силно очи, за да не попитам какво точно има предвид. Каквото и да бе онова нещо, не можех да и се доверя, не и вярвах повече, отколкото на д-р Давидоф и групата „Едисън".

- Какво искаш? - попитах.

- Същото, към което се стремиш и ти. Да се освободя от тук.

Седнах в леглото. Но колкото и да напрягах очи, не виждах и следа от нея. Чувах само гласа и и усещах топлия и дъх.

- Затворена си тук, така ли? - попитах аз.

- Като фея под камбана, ако мога да употребя подобна метафора. Феите са продукт на човешкото въображение. Малки хора, които пърхат с крилца? Колко симпатично! Още по-точно, затворена съм като светулка в шише. Колкото до магическата енергия - нищо не може да се сравни с окован полудемон. Ако, разбира се, не смятаме истинските демони, но би било самоубийство да призовем някой от тях и да се опитаме да опитомим силата му. Попитай Самюъл Лайл.

- Умрял е, докато е призовавал демон?

- Обикновено призоваването е нарушение, което може да се прости. Духовете мразят да бъдат поробвани. Лайл трябваше да е доволен от мен, но човешките същества никога не се задоволяват с онова, което имат, съгласна ли си? Твърде арогантен, за да допусне възможността от провал, той пропусна да предаде нататък истинската тайна на своя успех - мен.

- Твоята магия дава сила на това място. А те дори не го забелязват?

- Лайл пазеше своите тайни до гроб и дори след него, макар че нямаше намерение да ги отнесе в отвъдното. Сигурна съм, че щеше да им каже за мен., ако не бе умрял. Дори некромант силен като теб трудно щеше да се свърже с дух от ада, така че сега аз съм тук и моята сила засилва действието на магията, която е направена на тази клиника. Останалите - групата „Едисън" - мислят, че сградата е построена върху място, където се пресичат земните магически центрове или друга подобна глупост.

- Значи, ако те освободя. ?

- Сградата ще се срути и ще се превърне в купчина тлеещи отломки, злите духове ще потънат в ада, където демоните ще ги изтезават во веки веков. - Тя се засмя. - Приятно ми е като си го помисля, но не, моето заминаване за тях ще е просто спънка. Значителна спънка, наистина - това ще сложи край на амбициозните им планове.

Да освободя демоните срещу обещанието, че богато ще ми се отплатят и

ще унищожат враговете ми? Хм, къде ли съм го виждала? О, да. Има го във

всеки филм на ужасите с демони, правен досега. А ужасите започват веднага щом демоните бъдат освободени.

- Не мисля - отвърнах аз.

- Ами, да. Само ме освободи и аз ще отмъстя на света. Ще започнат

войни и глад, ще свистят светкавици и гръмотевици, мъртвите ще излязат от гробовете си. Няма ли да ми помогнеш?

Гласът отново зазвуча в ухото ми:

- Такова дете си още! Вярваш в караконджули. От всички войни и кръвопролития, станали през последните сто години, демоните са отговорни вероятно едва за една десета; а това, ще добави някой, е вече високо признание. За разлика от човешките същества, ние притежаваме достатъчно мъдрост, за да знаем, че унищожаването на света, който ни поддържа, едва ли е в наш интерес. Освободи ме и, да, аз ще се позабавлявам, но навън няма да съм по-опасна, отколкото тук вътре.

Замислих се. и си представих как публиката пищи: „Ах, ти, глупачке! Не виждаш ли, че това е демон?"

- Не мисля така.

От въздишката и блузата ми се развя.

- На света не съществува по-тъжна въздишка от тази на полудемона.

След десетилетия самота в тази сграда, през които разтърсвах решетките на клетката си и виех в нечуващи ме уши, аз паднах дотолкова, че да се моля на едно дете. Задай ми въпроса, който те тормози, и аз ще се превърна в твоя учителка, ще му отговоря без да ти искам нищо в замяна. Всъщност навремето наистина бях учителка. Тогава една глупава вещица ме призова и ме изкуши да я обсебя, което не е никак разумно, дори ако се опитваш да унищожиш ужасното малко пуританско селце, което те е обвинило в.

- Нямам въпроси.

- Нито един?

- Нито един.

Гласът и се заизвива около мен.

- Като стана дума за вещици, бих могла да ти разкрия тайната за тъмнокосата вещица, която посети преди малко. Нейната майка -изключително амбициозна жена - чула за една друга вещица, която носела в утробата си детето на магьосник, така че и тя решила да последва примера и. И сега плаща за постъпката си. Магьосниците със смесена кръв винаги са опасни.