Кели Армстронг - Разплата

съкровище? Таен коридор? Заключена стая, където са затворили лудата стара леля Една?

– Вероятно отключва друг скрин – каза Тори. – Някой, който са изхвърлили преди

петдесет години.

– Трагично е да си роден без въображение. Телетони ли имат за целта? – Той отново се

обърна към мен. – Клоуи, помогни ми с това.

Взех ключа. Беше тежък и ръждив.

– Определено е стар. При това беше скрит. – Вдигнах поглед към него. – Доскуча ти, нали?

– До смърт. Ще започнеш ли да проучваш?

Тори подбели очи.

– Мисля, че ще полегна и ще мечтая да се прибера у дома с деца, които не приемат

търсенето на заключени врати за нещо забавно.

– Хей, нали те предупредих, че сме безинтересни! – каза Саймън. – Колкото по-дълго

време прекарваш с нас, толкова повече те разочароваме. – Той ме погледна. – Идваш ли?

Аз не му отговорих веднага и той попита:

– Не?

В гласа му прозвуча разочарование, но той го сдържа с пресилена усмивка.

– Страхотно. Изморена си...

– Не е това. Просто... трябва да открием самоличността на момчето, което видях, и да

разберем дали има някаква връзка с къщата.

– Какво момче? – попита Тори.

Разказах ѝ за призрака и подчертах:

– Знам, че Дерек ни посъветва да не правим кой знае какво тази вечер, но...

– Но очевидно предупреждението се отнася само за нас, защото точно в този момент

тръгва с желанието да попадне на някакви следи за това момче. Не иска да му се пречкаме.

Заяви, че ще е доста подозрително, ако всички се втурнем да се ровим из къщата.

Значи, Дерек търсеше без мен? Проряза ме... не знам какво, предполагам, че бе

разочарование. После си спомних за онова, което стана в коридора. Дали не се е канил да

покани и мен? Разочарованието ми нарасна.

– Ами уроците по самозащита? – поинтересува се Тори.

– Да, предполагам... – отвърна Саймън. – Все пак е нещо.

– Всъщност трябва да направя и друго – казах. – Вие вървете.

Те ме погледнаха така, сякаш им предложих да поплуват с акули. Всъщност аналогията не

бе лоша. Саймън и Тори се обучават заедно на самоотбрана, а това неминуемо щеше да

свърши с кръвопролитие.

– Какво имаше предвид? – попита Саймън.

– Просто... леля ми... Онова, което видях снощи... Бих искала да...

– Да се опиташ да я призовеш? – завърши мисълта ми Тори. – Да разбереш дали е мъртва,

нали?

Саймън ѝ хвърли остър поглед, задето е такава тъпачка, но аз кимнах.

– Така е. И Лиз. Искам да се помъча да се свържа с Лиз. Ще ни помогне да открием

някакви следи. Проблемът е, че ако започна да призовавам, може да повикам и другото

момче.

– Ето защо не бива да го правиш сама – заяви Саймън. – Ще остана с теб.

– И аз – присъедини се Тори. – Ако призовеш момчето демон, може би ще го накарам да

говори.

Тя протегна ръка. От пръстите ѝ излезе кълбо енергия и се завихри във въздуха.

– Добре – казах аз.

7

Призоваването не е и наполовината толкова интересно, колкото го представят във

филмите. В основни линии върша точно обратното на това, което правя, когато искам да

прогоня някой призрак. Затварям очи и си представям как вместо да го блъскам назад, аз го

издърпвам навън.

В идеалния случай, притежавах нещо, което принадлежеше на мъртвите. Носех суитчъра

на Лиз преди майката на Тори да го конфискува. Но нямах нищо принадлежащо на леля ми.

Така че единственият начин да свърша работата си, бе да ги уловя, в случай че кръжат

наоколо и чакат да се свържа с тях.

Подозирах, че един дух наистина кръжи около мен – мухльото от тази сутрин. Усетих

непреодолимо желание да го разпитам по-нататък, в главата ми се появи глас –

подозрително напомнящ гласа на Дерек – и ме предупреди да не го правя. Преди го нямаше,

ето защо го пренебрегнах и го разкарах. И така, докато седях на пода в нашата стая, имах

грижата да си представям ясно леля ми и Лиз, като виках във въображението си ту едната, ту

другата.

Надявах се да не видя леля ми, но пък много исках да се свържа с Лиз, бившата ми

съквартирантка в Лайл Хаус. Убиха я в нощта на моето пристигане. Отне време да повярва,

че е мъртва, ала щом го разбра, тя отказа да отиде в другия свят. Остана в нашия да ми

помага.

Един дух може да бъде не само идеален шпионин. Лиз беше от същия вид полудемони,

към който принадлежеше и момчето от сутринта – владееше телекинезата, което

означаваше, че е полтъргайст. Така че, да, Лиз щеше да ми е много полезна в момента; нещо