Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Ще поддържам връзка с теб през следващите няколко дни, за да ти съобщя какъв е планът — обеща Дафна, като свали чантата си от закачалката и отвори вратата.

— Едно последно нещо? — попита Хелън, като задържа вратата отворена. — Ще си мълча за онова, което видях на брега, ако ти се съгласиш да освободиш Джери от въздействието на пояса на Афродита. Ти никога не си го обичала, но Кейт го обича, а мисля, че е крайно време да позволиш на някого в твоя живот да бъде щастлив, не смяташ ли?

Дафна се взря в Хелън, потресена, че покорната й дъщеря най-сетне беше изразила собствено мнение, после отмести поглед настрана разсеяно, сякаш се вслушваше в далечен звук.

— Готово — каза отривисто, като се изтръгна рязко от моментния си транс. — Не мога да давам никакви обещания, че връзката му с Кейт ще потръгне, но сърцето на Джери е на негово разположение, за да го отдаде или да си го запази, както сметне за подходящо.

— Крайно време беше — каза Хелън студено.

— Причиних цялата тази болка, за да те предпазя. И това свърши работа. Така че не съжалявам за нищо — каза Дафна, като се усмихна печално на Хелън, преди да се обърне и да се отдалечи.

Хелън затвори вратата и бавно се върна при останалите от семейството, замислено сбърчила чело. Щом тя влезе в дневната, Лукас рязко извъртя глава да я погледне. Направи й знак да дойде при него. Макар да знаеше, че това е последното нещо, което би трябвало да направи, то беше и единственото, което искаше да направи.

— Трябва да си отида вкъщи — каза му тя веднага щом стигна до него, като се опитваше да не трепери твърде силно. — Оставих на бюрото си прощална бележка за баща ми, когато си мислех… — Тя млъкна, без да довърши, и бе принудена да си поеме дъх. Във всеки случай, трябва да се отърва от нея, преди той да се събуди и да я намери. Вече му се събра твърде много.

Лукас сви в юмрук дясната си ръка и я пъхна в джоба си. Хелън никога преди не го бе виждала да прави този жест и осъзна, че той го прави, за да се сдържи да не хване ръката й.

— Да вървим тогава — каза Лукас, като извърна лице от нейното.

— Не трябваше ли да стоим далеч един от друг? — Тя млъкна смутено.

Лукас поклати глава решително:

— Креон е накарал Пандора да замъкне Дафна до онзи плаж, защото е смятал да я отведе от острова с лодка. Което означава, че е имал намерение да се срещне с някого по вода — каза Лукас със сурово изражение. — Когато осъзнаят, че Креон е изчезнал, ще дойдат да го търсят, а когато не го намерят, ще дойдат да търсят Дафна — а после теб. Сега си в по-голяма опасност от всякога и не ме е грижа колко е трудно за двама ни. Няма да те изпусна от поглед дори за миг.

— Е, какво се предполага да правим тогава? — почти изплака тя, като вдигна длани, сякаш се предаваше. Беше стигнала до края на емоционалните и физическите си сили.

— Хайде — каза Лукас, като я сграбчи за ръката и я издърпа от стаята. Всички се обърнаха и ги погледнаха, но бяха твърде потиснати от преживените загуби, за да обърнат особено внимание на избухването на Хелън.

— Ще я заведа у тях и ще остана там, за да я наглеждам — рязко подхвърли Лукас на Ариадна, която плачеше тихо в един стол. Щом излязоха навън, скочиха заедно в нощното небе.

Студеният въздух беше като плесница в лицето. Той изтръгна Хелън от объркването й и тя осъзна, че независимо какво беше преживяла през този ден, Лукас бе преживял далеч по-лоши неща. Беше време Хелън да спре да се самосъжалява и да му обърне внимание.

Мигове по-късно те се приземиха върху платформата на покрива на Хелън и Лукас се обърна към нея с безизразно лице, като пусна ръката й.

— Влизай вътре. Аз ще съм си съвсем добре тук горе — прошепна той. Хелън пристъпи по-близо до него, но той просто поклати глава.

— Не мога да вляза — прошепна той: гласът му се прекърши безнадеждно. — Днес изгубих твърде много. Не съм достатъчно силен.

— Знам — каза тя. — Толкова съжалявам, Лукас.

Хелън обви ръце около раменете му: не искаше нищо, освен да го утеши. Продължи да го държи, подкрепяйки го, докато Лукас вече бе достатъчно силен отново да стои сам. Той леко се отдръпна от нея и й се усмихна леко, за да й покаже, че е по-добре.

— Изчакай тук за секунда. Трябва да кажа на татко, че съм вкъщи.

— Никъде няма да ходя — обеща Лукас.

Хелън литна надолу към предния двор и забеляза, че колата на Кейт още беше паркирана на алеята. Кацна и отиде до предната врата, без изобщо да е сигурна какво ще каже или направи. Намери баща си да спи на дивана в дневната, седна до него и го разтърси леко, докато той се събуди. За около две секунди Джери изглеждаше облекчен, после седна в леглото и отправи към Хелън разочарована въздишка.