Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Какво за него? — попита Хелън, като оглеждаше неподвижните лица на всички.

— Търсачът в дълбините не само сънува Подземния свят. Търсачът буквално слиза в него телом — отговори Ариадна с шокирано изражение. — Физически си слизала в пъкъла всяка нощ?

— Кошмарите ти — каза Лукас, като погледна Хелън, която започваше да разбира.

— В един от тях ти беше с мен — отвърна му Хелън смутено. — В нощта, когато паднахме, преди да се събудим на брега, слязох да те взема, помниш ли? Ти беше изгубен и сляп, а аз те накарах да станеш и да вървиш. Накарах те да ме последваш навън…

Тук Хелън трябваше да спре. Да принуждава Лукас да върви през Подземния свят, беше като да оперира животно без упойка. Той не разбираше, че онова, което тя правеше, беше за негово собствено добро, знаеше единствено, че тя му причинява болка.

— Това е било реално? — прошепна Лукас.

Хелън кимна и посегна да хване ръката му: имаше нужда да го докосне, за да увери себе си, че той вече не се страхува от нея, но Дафна спря ръката й във въздуха и я дръпна обратно, като поклати глава неодобрително.

— Ти си знаела — каза Лукас, като се обърна към Дафна.

— Подобно на Джейсън, открих таланта на Хелън днес следобед — отвърна Дафна. — Това е една от причините, поради които поисках тази среща.

— А какви са останалите причини? — попита Касандра студено, докато проблясъци от аурата на Оракула започнаха да изсветляват очертанията на лицето й. Дафна сведе глава в знак на почит към множеството присъствия, които бяха започнали да осеняват Касандра.

— Подобно на Еней, дъщеря ми ще има нужда от помощта на Сибилата в Подземния свят — каза Дафна делово. — Моля Тиванската Династия да се погрижи за своята сродница, Хелън, Наследница на Династията на Атрей, докато тя изпълни предопределената си задача в Подземния свят. В замяна аз, Дафна, глава на Династията на Атрей, ще предоставя убежище и закрила на Хектор Делос, Прокуденик от Тиванската Династия.

Всички се спогледаха бързо, зашеметени както от молбата, така и от предложението, което Дафна беше отправила. Стаята утихна, докато очакванията се променяха.

— Защо би направила това за сина ми? — попита Палас, като се надигна донякъде от стола си, разкъсван между благодарността и възмущението.

— Защото е един от най-силните Потомци, които съм виждала, но е също и един от най-гордите. Загубата на мястото му в тази Династия ще го промени, и без напътствия той би могъл да се превърне в опасност за всички ни. Виждала съм това преди — каза Дафна с равен тон. После се обърна към Лукас и го погледна в очите, за да се увери, че той ще докаже верността на казаното от нея. — Всички сме семейство и е време да започнем да се държим като такова.

— Тя не лъже — каза Лукас, като хвърли поглед към Палас, който кимна с облекчение. Лукас обаче изглеждаше съкрушен. Беше чул истината от самата Дафна — Хелън беше член на семейството му.

Кастор и Палас се погледнаха, вече постигнали съгласие, после хвърлиха поглед към Касандра за окончателно одобрение. Тя кимна веднъж, а после се изправи и излезе от стаята, без да каже нито дума.

— Едно последно нещо — продължи Дафна, тактично пренебрегвайки невъзпитаното излизане на Касандра. — Хектор иска да знае какво ще стане с тялото на Креон.

— Ще се свържем с Милдред да дойде и да прибере сина си — каза Кастор, като гледаше надолу към ръцете си. — Тя ще иска да го върне на баща му, за да го погребе.

— Разбира се — каза Дафна тъжно. — Ще ми съобщите ли кога ще бъде тук? Хектор спомена нещо за това, че ще се изправи пред нея да помоли за прошка… — провлачи тя неуверено, сякаш не беше сигурна дали е редно Хектор да прави това.

— Ще ти се обадя — обеща Палас сковано, а после излезе припряно от стаята.

Дафна остана още малко и увери останалите от семейството, че физически Хектор ще се оправи, но изтъкна без заобикалки факта, че той не се справя добре в емоционално отношение. След като каза на всички, че ще му предаде обичта им, тя си тръгна припряно, като каза, че била оставила Хектор сам достатъчно дълго. Хелън я изпрати до вратата.

— Хектор видя ли те в образа на Пандора тази нощ на брега? — попита тя тихо майка си, когато стигнаха до предната врата.

— Не. И не може никога да узнае — каза Дафна, като се взря напрегнато в Хелън. — Ти и аз сме единствените близки, които той има сега, и той има нужда да ми се довери. И двамата имате.

Хелън знаеше, че майка й беше рискувала живота си, за да помогне на Хектор, но така, както самата тя, Хелън, го виждаше, доверието беше нещо, което се печелеше, не нещо, което друг човек можеше да изисква от нея. Дори ако този човек беше собствената й майка.