Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

Хелън кимна и измъкна клетъчния си телефон. Беше същият телефон, който Хектор й беше връчил с окървавени кокалчета на пръстите и беззъба усмивка, след като Лукас го беше спукал от бой, но тя погреба този спомен и набра номера на майка си. Докато телефонът й се свързваше, тя се изправи да излезе от кухнята и тръгна бавно към предната част на къщата, която обикновено беше по-тиха.

Чу две позвънявания едновременно — едно в ухото си и едно — някъде вътре в къщата. Огледа се и видя чантата на майка си да виси на една кука в предното антре. Упрекна се, че не се е показала по-досетлива. Дафна беше отвлечена, разбира се, че бе оставила нещата си. Хелън натисна клавиша за приключване на разговора и чу как телефонът в чантата спира да звъни. Взря се в дамската чанта на майка си и беше завладяна от неустоим порив. Точно когато посегна към нея, на входната врата на няколко стъпки от нея се почука.

Хелън припряно отвори чантата на майка си и извади клетъчния телефон. Бързо превъртя списъка на последните разговори, когато от кухнята се приближиха стъпки. Съсредоточавайки се върху светещия екран, Хелън видя няколко входящи повиквания от непознати номера и едно-единствено изходящо повикване до някой си Дедал, преди да бъде принудена да натика телефона обратно в чантата.

Ариадна излезе в антрето да отвори вратата, и миг по-късно зад нея се появиха Кастор и Палас. Бяха напрегнати и вероятно очакваха или полицията, или някого от Стоте братовчеди. След съвсем кратка пауза кимнаха на Ариадна, давайки й знак, че е безопасно да отвори вратата. Когато го направи, на прага стоеше Дафна.

— Призовавам за среща между Династията на Атрей и Тиванската Династия — обяви Дафна, като скръсти ръце на гърдите си във форма на буквата Х и наклони горната част на тялото си напред в подобие на поклон.

Кастор и Палас се спогледаха. Каквато и омраза да хранеха към Дафна, тази омраза трябваше да бъде потушена сега, и двамата го знаеха. Палас преглътна тежко и най-сетне кимна.

— Добре си дошла в този дом и имаш нашето гостоприемство — каза делово Кастор, като се поклони, отстъпи встрани и пусна Дафна да пристъпи прага като негова свещена гостенка.

Официалната среща между Династиите се проведе в библиотеката, където всички се подредиха около стола на Касандра. Хелън зае мястото си до майка си на кушетката и се опита да не гледа към Лукас, макар че той седеше точно срещу нея.

— Най-напред бих искал да се реванширам за посегателството над безопасността ти, докато беше гостенка в моя Дом — започна Кастор смирено, но Дафна го прекъсна рязко, преди той да довърши мисълта си.

— Пандора беше обезумяла. Тя и Аякс имаха специална връзка и поради това, никога не бих могла да й се сърдя, задето се опита да отмъсти за него, особено сега, когато с мъртва — каза тя, като махна с ръка, сякаш за да пропъди тази мисъл. — Що се отнася до мен, законите на гостоприемството не са били нарушени.

Докато Дафна изричаше последните думи, Хелън забеляза как очите на Лукас се стрелват рязко към нея, и разбра, че той бе доловил лъжа, но реши да я пренебрегне в името на по-висшето благо.

— Свиках тази среща, за да повдигна два много важни въпроса, които засягат и двете ни Династии — продължи Дафна с плавен, спокоен глас. — Първият е Хектор и неговото бъдеще, а вторият — дъщеря ми и нейната роля в пророчеството. — Хелън рязко извъртя глава да погледне майка си в лицето.

— Моята какво? — попита тя, напълно объркана.

Хелън не беше единствената в стаята, която не разбираше. Кастор и Палас се огледаха наоколо смутени, и дори Касандра сви рамене, сякаш за да признае, че няма представа какво има предвид Дафна.

Джейсън се изправи и сковано пристъпи напред.

— Хелън е Търсачът в дълбините, когото гласовете на Оракула споменаха в своето пророчество — пророчеството, което гласи, че Търсачът в дълбините ще освободи Династиите от цикъла на отмъщението — каза той от мястото си зад стола на баща си. — Осъзнах го едва днес следобед, когато Хелън описа сухите земи така съвършено, че разбрах, че ги е виждала. Отначало това ме озадачи, защото знам, че тя не е Лечител. После тя ми каза, че е готова да слезе и да извлече и Клеър, и мен навън, ако не съм достатъчно силен да направя пътуването сам. От нейната увереност разбрах, че тя наистина мисли каквото каза, а освен това заподозрях, че физически е била там неведнъж.

— Прахът по краката ти! — възкликна Ариадна, когато си спомни мръсните стъпала на Хелън и загадката на безмълвните звънчета.