Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

Хелън се обърна отново към Дафна и изтръгна веригите от халките с голи ръце.

— Какво си направила, майко? — попита тя през стиснати зъби.

— Не и това! — изрече задъхано Дафна, като посочи към тялото на Пандора.

— Видях те в образа на Пандора от въздуха! — изкрещя Хелън, като зарови грубо ръце в косата си и закрачи, обзета от безсилен гняв.

— Направих това, за да объркам Креон — нямах представа, че ще я убие!

— И не си използвала пояса на Афродита, за да му повлияеш? — попита Хелън скептично.

— Никога не съм му повлиявала да убива! — заяви Дафна ожесточено, като се надигна от коленопреклонната си поза и погледна Хелън в лицето. — Просто се опитвах да спечеля малко време, да протакам възможно най-дълго. Никога не съм си мислила, че ще направи това!

— Добре. Както и да е — каза Хелън, внезапно приключила с разговора. Свали си якето и покри с него ужасния труп — трупът на Пандора , помисли печално тя, преди да се обърне отново към майка си. — Тежко ли си ранена? — попита.

— Ще се оправя. Трябва да спреш Хектор — каза Дафна, като смени плавно посоката на разговора. — Върви. Ще отнеса Пандора обратно при семейството й. После ще те намеря.

Хелън кимна на майка си: знаеше, че в историята има още нещо, но че то ще трябва да почака. Скочи във въздуха и се отправи на запад, като се придържаше ниско към земята, за да не изпусне Хектор и Креон, докато тичаха през невероятно тъмната вътрешност на острова. Очите й не можеха да манипулират светлината така, както очите на Децата на Аполон; тук тя беше онази, която се намираше в неизгодна позиция. Прииска й се Лукас да беше с нея. Той щеше да е в състояние да вижда идеално дори в тъмнината на тресавищата. Освен това щеше да знае къде да гледа, защото беше по-добър в стратегията. Най-вече, просто й се искаше той да е с нея, за да не е принудена да се изправи пред Хектор и Креон сама.

Отблъсквайки тази мисъл настрани, тя литна от единия край на острова до другия, но не ги видя никъде. Върна се назад по следите си, знаейки, че съперникът й не е достатъчно глупав, за да продължи да бяга, докато падне в океана. Креон беше хванат като в капан на острова, освен ако не се опитваше да се добере до някое място, откъдето можеше да го напусне. Хелън направи остър завой и литна на север към ферибота.

Беше късно, твърде късно да хванат последния ферибот, но може би Креон не знаеше това. След миг Хелън приближаваше по-населения район край центъра на града, и трябваше или да литне по-високо, за да не я видят, или да слезе на земята и да пробяга остатъка от пътя. Реши да кацне, докато още знаеше, че може да го направи, без да я забележат. Започна да подтичва към ферибота, като се оглеждаше и ослушваше пътьом. Когато подмина Индия Стрийт, чу пляскащи звуци и глухи тупвания като от ожесточен близък бой. Краката й зашляпаха по настилката, когато затича по средата на пътя в посока на звуците, вече знаейки къде отива, къде Богините на съдбата са уредили да се случи това. Атенеумът на Нантъкет.

Хелън зави зад един ъгъл и видя, че воал от мрак закриваше целия край на улицата. Дори в тъмна стая е възможно да почувстваш другите предмети около себе си, но сенките на Креон бяха толкова плътни, че отнемаха на Хелън нещо повече от самото зрение; изтръгваха я от корен, като разклащаха и другите й сетива. Когато погледна нещото , което Креон бе създал, Хелън разбра защо го наричаха Повелител на сенките. Той не просто отнемаше светлината, а нещо повече; създаваше същото нещо, което се спотайва под стълбите на мазето или в дъното на килера — онази пълна тъмнина, за която умът вярва, че гъмжи от серийни убийци и чудовища. Хелън бе принудена да сподави един писък само като я гледаше.

Някъде вътре в тази ужасяваща черна дупка, тя чуваше как Креон и Хектор се бъхтят помежду си в сляпа ярост. Хелън беше объркана. Беше толкова изплашена от объркващото небитие, което Креон беше създал, че не можеше да застави краката си да изтичат в него. Тя изкрещя името на Хектор и присви юмруци в пристъп на безсилен гняв, и когато го направи, ръцете й засияха със суровото синьо-бяло сияние на електричеството. После й хрумна нещо.

Когато се бореше за живота си срещу Креон във фоайето на дома си, нейната искра беше отхвърлила назад мрака, за да може да го види. Въпреки че той можеше да контролира други видове светлина, нейната мълния сигурно беше някак различна. Действайки незабавно, Хелън протегна ръце и призова ярка искра да затанцува между дланите й. Освети цялата сцена пред себе си.