Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Волфрам — прошепна тя през сухите си, напукани устни, ядосана на себе си, че е действала, без първо да помисли.

Нажежените до бяло брънки от почти неразтопяем метал водеха към гръмоотвод, забит в земята като кол. Тя не само беше неподвижна, но и всеки неин опит да запрати мълния по някой враг в крайна сметка щеше само да се разпадне в пясъка.

— Не мислех, че са ти останали мълнии — обади се женски глас отнякъде долу край ватерлинията. Приведеният силует се надигна и се приближи до Дафна. — Отнех ти доста кръв, за да те обезводня, или поне си мислех, че съм го направила.

— Защо правиш това? — попита Дафна меко. — Ти не си убийца, Пандора.

— Знам, че не съм — призна Пандора със смирено кимване. Опитах се да те убия, докато беше в безсъзнание, но не можах да го направя.

— Тогава ме пусни да си вървя — каза Дафна с тъжна усмивка. — Знам защо правиш това. Отричането е мощна сила, а скръбта може да озлоби един добър човек. — Дафна с усилие се надигна на колене. — Но защо не ми вярваш? Или ако не на мен, защо не повярваш на Лукас, собствения ти племенник? Той е Търсач на истината .

— Лукас има всички основания на света да иска твоята версия на историята да е вярна — изсъска Пандора, подритвайки пясъка, докато крачеше. — Заслепен е от любовта си към Хелън и е готов да направи всичко, за да я задържи. Може би дори да излъже собственото си семейство.

— Първо, Лукас може да има Хелън само наполовина — каза Дафна мрачно. — И второ, знаеш, че има по-лесни начини да видиш дали казвам истината за това, кой уби Аякс, отколкото да ме отвличаш. Някога питала ли си Тантал защо още се крие?

— Вероятно защото знае, че можеш да изглеждаш или да звучиш като всеки! — изкрещя Пандора в отговор, вбесена. — Единственото, което не можеш да направиш, е да подправиш нечий почерк. Затова общува само чрез писма — за да се предпази, защото знае, че искаш смъртта му!

— А защо бих го искала мъртъв? — Самата Дафна се разгневи. — Ако исках Триумф, защо не бих убила някого от вас, тавански плъхове, в мига, щом ви видях? Защо бих искала Тантал, и единствено Тантал, освен ако не е откраднал от мен нещо ценно? — попита тя: гласът й най-сетне се прекърши.

Пандора наблюдаваше Дафна, докато тя се отпускаше обратно на пясъка, обръщайки гръб на океана, от който се ужасяваше, за да се втренчи с увиснала челюст в собствените си крака. Пандора се отдалечи от нея и скръсти ръце, като наклони лице така, че да го докосва вятърът. Дишаше с усилие, а очите й се стрелкаха от ляво на дясно, сякаш се опитваше да разчете тъмния хоризонт. Внезапно отново се сепна и застана неподвижно.

— Змия такава — каза тя, като се обърна, за да се взре в Дафна с примесен със страхопочитание гняв. — Креон каза, че си прозорлива и лукава, но това е нещо съвсем друго. Ти наистина вярваш на това, което казваш! Затова Лукас не можа да открие нищо лъжливо в казаното от теб. Толкова години се криеш зад лицата на други хора, и сега представляваш само една голяма лъжа. Тъкмо затова трябва да те държа далече от Кастор и Палас — от всички, които обичам. Знам в сърцето си, че си използвала пояса на Афродита, за да измамиш брат ми. Никога не си го обичала, и той никога не би могъл да те обича. — Думите й биха сурови, но в тона й започваше да се прокрадва съмнение.

Аякс беше твърде добър, беше твърде чист…

— И твърде благороден, и нежен, и великодушен, и храбър — каза Дафна, като повиши тон, за да надвика Пандора. Мигаше постоянно, докато сухите слъзни каналчета на очите й се присвиваха, а от тях не излизаше нищо. Тялото й плачеше, но сълзи липсваха, и по някакъв начин така усещането беше по-мъчително от обикновено. — Откакто Аякс си отиде от света преди деветнайсет години, в него не остана нищо хубаво за мен — прошепна Дафна.

— А Хелън? Тя не е ли нещо хубаво. И поне е част от Аякс… — Пандора млъкна, без да довърши, когато очите на Дафна започнаха да се забиват като свредели в нейните.

— Рожденият ден на Хелън беше вчера — седемнайсетият й рожден ден — прошепна Пандора шокирано. — Но защо? Защо би искала да я накараш да мисли, че Лукас е неин братовчед…

Пандора извърна поглед, като клатеше печално глава. Не можеше да разбере как Дафна, как, която и да било майка, може да нарани така собствената си дъщеря. Но времето им беше изтекло. Креон се задаваше по брега, зад гърба на Пандора. Дафна се беше опитала да я спечели на своя страна, искрено се беше надявала, че тя ще я пощади, но никога не беше имало истински шанс за това. Дафна можеше единствено да се моли Аякс да й прости в Подземния свят.