Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Изясни ли нещата с Лукас? — попита Дафна, когато Хелън влезе в стаята. Хелън трепна, когато чу името му, кимна припряно и насочи вниманието си отново към Клеър.

— Ей, Гиг. Наистина ми изкара акъла — каза тя. Приближи се да застане до леглото.

— И аз си изкарах моя — каза Клеър, като й направи знак да седне. После забеляза подпухналото й лице. — Добре ли си?

— Не е важно — каза Хелън, като се настани до майка си. Как сте вие двамата?

— Беше по-лесно, отколкото си мислех, че ще бъде — отвърна Джейсън. — Изобщо не навлязохме в отломките, само се катерехме по сухите хълмове.

— Добре — каза Хелън, като се усмихна облекчено. — Това е далече от реката.

— Знам — каза Джейсън, като отвърна на усмивката на Хелън, преди да погледне отново надолу към Клеър. — Тя наистина е силна.

— Каква река? Какви отломки? — вметна Дафна, като премести поглед от Джейсън към Хелън, но настойчивостта на Клеър заглуши въпроса й.

— Това е било реално? — избълва тя, с потъмнели и разширени от страх очи.

— И да, и не — каза Джейсън тихо, докосвайки с устни челото на Клеър, като седна мъчително в леглото и я придърпа към себе си. — Това е действително съществуващо място, но ние отидохме там само духом.

— Но бях толкова гладна. Толкова жадна — прошепна Клеър, внезапно ужасена.

Тя доверчиво зарови лице в шията на Джейсън и той я притисна към себе си. Връзката, която бяха създали в сухите земи, все още ги обвързваше, и на Хелън й се стори, че Джейсън изпитва неохота да я остави да се разпадне.

— Не се страхувай, вървяхме само по брега, така и не прекосихме реката и не влязохме вътре. Дори най-добрите Лечители не могат да влязат чак вътре и да се измъкнат живи — каза успокоително Джейсън. Срещна погледа на Хелън, сякаш за да я помоли да му помогне да обясни.

— Мястото, където си отишла, е точно отвъд мястото, което посещаваш, когато спиш. Не е нещо, от което трябва да се страхуваш — каза Хелън, като сложи ръка на гърба на Клеър и се опита да я успокои. — Просто мисли за него като за жив и ярък сън, ако това улеснява нещата, защото това е усещането.

— „Кошмар“ е по-подходящо определение — каза Клеър, като отдръпна лице от Джейсън и се овладя.

— Е, ти за малко не умря — каза Хелън, като сви рамене. — Това не би трябвало да е забавно.

— Хелън? — попита Дафна: изражението на лицето й показваше, че е проумяла нещо. — Колко пъти си била на това място, за което говориш?

— Изгубих им бройката — каза Хелън тихо, като клатеше глава.

Дафна се взря в дъщеря си със сурово изражение на лицето. На вратата се почука. Мат смутено подаде глава вътре.

— Извинете, че ви прекъсвам — каза Мат с лека гримаса. — Здрасти, Клеър. Добре ли си?

— Влез — отвърна Клеър, като се опита да седне малко поизправена. Протегна ръка към Хелън, която й помогна да се закрепи. — Радвам се, че си цял — каза тя с признателност.

— Да, и аз — каза Мат с облекчение. — Но все още има един голям проблем, който трябва да оправим. Забелязах някои хора да ни зяпат, когато ние… ъъ…

— Блъснахте Люк с колата ти? — довърши Джейсън вместо него с весело проблясване в очите.

— Именно. Така че трябва да се погрижа за това. Преди положението да излезе от контрол — каза Мат смутен. — Колкото по-дълго остана тук, толкова повече ще говорят всички. Ако започна да го отричам, показвайки на всички, че не е възможно да съм претърпял катастрофа, защото не съм ранен…

— Тогава всичко приключва, преди да е започнало — довърши Дафна вместо него. — Наистина ли си готов да излъжеш някого от собствения си вид заради нас? — попита тя студено.

— Не гледам на това като на вашия или моя вид. Всичко, което виждам, са приятелите ми, а те имат нужда от помощта ми — каза Мат с присвити очи. Неуверено хвърли поглед към Хелън, сякаш за да я попита дали е сигурна за тази нова майка, с която се беше сдобила.

— Ще те откарам, където трябва да отидеш — каза Хелън, като се изправи. — И без друго трябва да говоря с татко. Ще те оставя по пътя.

— Никъде няма да ходиш — каза Дафна, изненадана, че Хелън изобщо го бе предложила. — Прекалено опасно е.

— Не мога просто да го изоставя — каза Хелън. — Това направи ти, и аз прекарах целия си живот в разчистване на бъркотията, която остави след себе си. Ако съм научила едно нещо, то е, че не искам да повтарям твоите грешки. Нито сега, нито никога.

— Е, не мога да те връзвам всеки път, когато спорим, но мога да ти кажа да внимаваш, Хелън, особено когато използваш думи като „никога“ — отвърна Дафна, с меко разбиращо изражение в очите. — Боговете знаят какво е да си вечен, и обичат да си играят със смъртните, които си служат с категорични понятия.