Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

Тантал най-сетне беше доверил на Креон истината, и за пръв път от повече от деветнайсет години на Креон беше позволено да чуе истинския глас на баща си. Не беше допуснат да влезе в същата стая, нито бе видял лицето на баща си, защото онази жена го беше деформирала така чудовищно, че щеше да е убийствено дори да го погледне, но за пръв път от толкова много време Креон наистина беше говорил с баща си и беше научил за бремето, което носеше.

Баща му го похвали, че е бил толкова силен и предан през годините. После разказа на сина си какво в действителност се беше случило на борда на онази гребна лодка, как мислите и волята му бяха толкова мъчително изкривени, че беше подведен да извърши грях, който го беше белязал завинаги — беше го белязал като Медуза. Тантал призна прегрешенията си, разкая се за тях и каза на сина си, че оттогава насам се опитвал да ги поправи. Беше се зарекъл да отстрани от света женското зло, криещо се в пояса на Афродита, така че всички мъже, както Потомци, така и простосмъртни, да могат най-сетне да овладеят похотта си. После беше поверил на Креон същата свещена мисия.

И Креон се беше провалил.

Креон почувства как телефонът вибрира в джоба му за пети път. От известно време не му обръщаше внимание и дори не искаше да знае кой се опитва да се свърже с него, но този път затършува в джоба си и го измъкна, за да погледне екранчето. Беше майка му. За миг той обмисляше дали да отговори, после най-накрая отстъпи.

— Къде си? — попита Милдред с нисък глас.

— На лов — отвърна Креон неопределено, усетил, че майка му е наблюдавана, може би дори подслушвана. Беше се случвало и преди.

— Една от изменниците току-що ми се обади — прошепна тя настойчиво. — Каза ми за провала ти пред хотела и иска да премине на наша страна. Искала нейните мъже да бъдат освободени от пояса на Афродита…

Креон чу пукащ звук, когато телефонът на майка му се допря до някаква тъкан, сякаш беше натикан в някой джоб или под пуловер. Минаха няколко секунди, през които Креон чуваше единствено ритмичното шумолене на дрехи в микрофона на слушалката, сякаш майка му отиваше другаде.

— Там ли си още? — попита най-сетне тя, когато стигна на относително безопасно място.

— Да. Майко, какво става?

— Шшшт. Просто слушай. Стоте братовчеди започват да се съмняват в теб. Не мога да допусна да узнаят, че поддържаме връзка — прошепна тя настойчиво. — Къде си? Тя иска да се срещнете веднага, за да съставим план.

Хелън прекара петнайсет минути в телефонен разговор с баща си, като се опитваше да го накара да се успокои. Той беше почти готов да отиде в полицейското управление и настоя да узнае къде е била цяла нощ. Тя нямаше отговор за него. Джери й беше по-ядосан от всякога. Настоя тя да се прибере у дома незабавно. Дори й се разкрещя, което не беше правил от детските й години. Хелън не беше свикнала да не се подчинява на баща си, но се чу да му казва, че е невредима и че все още няма да се прибира вкъщи. Затвори му, докато той още се пенеше от гняв.

Тя знаеше, че постъпва нечестно с баща си, но не знаеше какво друго да направи. Още не беше решила дали да му каже за завръщането на Дафна, а после да му съобщи, че отива да живее с нея, или ще бъде по-мило просто да изчезне. Дафна настояваше, че едно чисто скъсване ще е по-добро за всички, включително и за Джери, но Хелън не можеше напълно да се застави да приеме това. Той можеше и да е в по-голяма безопасност физически, но емоционално щеше да бъде съсипан. Хелън прехвърли и двата сценария в ума си, и нито един от тях не й се струваше правилен. И в двата случая именно баща й, човекът, който заслужаваше да страда най-малко, щеше да бъде наранен най-силно. Накрая мрачните й мисли бяха прекъснати от Ноел, която й съобщи, че Клеър и Джейсън са будни.

Хелън се качи до стаята на Джейсън и открехна вратата. Дафна седеше на ръба на леглото до Клеър, като държеше ръката й и гледаше надолу към нея с боязлива нежност. Дафна обичала Клеър, когато тя била бебе — беше обяснила тя на Хелън предишната вечер — и винаги се била тревожила доколко е безопасно за Клеър да расте редом с една Потомка. В хотела по време на бурята, Дафна беше премахнала проклятието от Хелън, и също така й бе обяснила, че е направила така, че Клеър да не може да предизвиква спазмите, макар че това можеше да направи Хелън уязвима, просто в случай че на Хелън някога й се наложи да предпази Клеър. Хелън й бе благодарила за това, макар че сред другите неща, които майка й и каза тази вечер, нямаше още много, които да я накарат да изпита признателност.