Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

Лукас кимна на Хелън да дойде с него в съседната стая. Тя се опита да поклати глава отрицателно, но той вече се беше извърнал и се бе отправил към вратата. Трябваше да го последва.

Той я отведе в непозната част от къщата — крилото точно срещу кабинета на баща му, в което Хелън никога не беше влизала. Докато се движеха през пустите коридори и покрай неизползваните стаи, тя видя как Лукас накланя съвсем леко глава през рамо, долавяйки присъствието й.

Докато го следваше, винаги само на няколко крачки зад него, тя видя как раменете му се напрягат, а дишането му се учестява. Загледа как топлата кожа на гърба му се движи под ризата му с всеки дъх, и трябваше да потърка стегнатите си юмруци един в друг, за да се сдържи да не протегне ръка да го докосне. Най-сетне той влезе в празния солариум в най-източния край на голямата къща и се обърна. Тя имаше една секунда да отвори уста, за да възрази, преди той да започне да я целува. В мига след това тя почувства как той я побутва леко надолу към пода. В следващия миг Хелън почти му се отдаде.

От корема й се надигна зашеметяващ пристъп на гадене и тя стисна уста, докато извръщаше глава от него. Лукас се дръпна внимателно назад, като си помисли, че я е наранил по някакъв начин. Тя подпря лакти на мраморния под и го блъсна в гърдите.

— Спри — изрече умолително.

Той се отмести незабавно от нея, като вдигна длани в умиротворителен жест. Когато двамата седнаха и се погледнаха в лицата, очите му изглеждаха толкова объркани, толкова наранени, че от очите на Хелън започнаха да се процеждат сълзи, макар че предишната вечер си бе обещала, че няма да плаче никога повече.

— Какво има? — попита той, объркан и обзет от болка.

— Не можем да направим това — каза тя, като поклати глава с бързо движение.

— За какво говориш? — Опита се да я накара да го погледне, докато посягаше да улови ръцете й. — Хелън, свободни сме. Останали са още две Династии, които да съхранят Примирието. Можем да бъдем заедно.

— Не можем да направим това — повтори тя, като сви ръцете си в юмруци, за да не може той да ги хване.

— Защо? — попита той задавено, доловил, че Хелън е искрена с него, но все още неспособен да разбере защо. — Толкова ли много се промениха чувствата ти към мен за една нощ? Нима спря да ме желаеш?

— Не е това — каза тя измъчено. — Ще ми се да не те желаех.

— Как можеш да кажеш това? — попита Лукас, облекчен да узнае, че Хелън поне все още имаше чувства към него. — Знам, че ти се събра много днес и може би не си готова точно в този момент. Това не е проблем, ще чакаме колкото искаш… — Той се опита да я притегли в прегръдките си, просто да я задържи, но тя го блъсна силно в гърдите и извърна лице от неговото.

— Ние сме първи братовчеди! — проплака тя безнадеждно, раменете й заподскачаха нагоре-надолу от неконтролируеми ридания. — Лукас, баща ми не е Джери. А Аякс.

Цялото тяло на Лукас застина неподвижно от страх. В тишината, която последва, Хелън чуваше единствено звука на дъжда по стъкления покрив.

— Не е възможно — прошепна той, макар да усещаше, че тя не лъже. Поклати глава: — Не. Видяхме Фуриите, когато се запознахме. Не е възможно да сме роднини.

— Напротив, възможно е — каза Хелън, като избърса едната си буза, после другата, после се върна на първата, в нещо като безкрайна процесия от сълзи, които трябваше да бъдат избърсани. — Върху децата от смесен произход може да предяви претенции само една Династия, и върху мен предявила претенции Династията на Атрей. Така се случват нещата още от началото.

— От началото? — каза Лукас, спомняйки си по-ранното изказване на Касандра. — Влюбените под гибелна звезда повтарят модела. Още колко други Потомци от смесен произход се крият някъде там?

Хелън подсмръкна и се втренчи в него с едва доловима усмивка. Той беше толкова чувствителен, толкова бързо схващаше всяка подробност, че тя не можеше да сдържи обожанието си към него. Имаше безкрайно много причини да се възхищава точно на този човек, и поради това имаше безкрайно много начини да се влюбва в него отново и отново. Осъзна, че нямаше да е принудена да се откаже от Лукас само този път и да приключи с това; щеше да й се наложи да се откаже от всички различни начини, по които се беше научила да го обича, всеки ден от днес нататък. Бремето на всички тези бъдещи разбивания на сърцето я притискаше и се наложи да свали глава, неспособна да го погледне, докато отговаряше на въпроса му.

— Дафна ни нарича Скитници, и, да, наистина сме доста — каза тя тихо. — Никой не знае колко сме, майка ми може да посочи местонахождението на поне двайсет.