Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— И аз — по него. В края на краищата се сбихме, но в последния момент, вместо да се убием взаимно, се случи ужасен инцидент. В крайна сметка взаимно спасихме живота си. Когато направихме това, аз платих дълга си към Тиванската Династия. А той плати своя дълг към Династията на Атрей. След това Аякс можеше да бъде с моето семейство, без да разгневи Фуриите, а аз можех да бъда с неговото. Как бих могла да стоя пред теб, ако това не е истината? — Дафна посочи към Хелън и Лукас. — Видяхте го да се случва отново точно пред очите ви, и всички вече знаете какъв е изходът. Щом Фуриите си отидоха, Аякс и аз се влюбихме.

— Лъжкиня! — изсъска Пандора.

— Не — каза Лукас, като поклати глава с опечалено, почти изплашено изражение в очите. — Тя казва истината.

— Докоснах тялото му със собствената си ръка — изкрещя Пандора: сълзите разкривяваха красивото й като на фея лице в озъбена гримаса. — Беше мъртъв.

— Мисля, че за няколко секунди и двамата бяхме мъртви — каза Дафна съчувствено. Опитваше се да накара Пандора да я изслуша, но напразно. Пандора клатеше глава на всичко, което Дафна се опитваше да й каже. — Аякс и аз така и не разбрахме в действителност какво точно се случи, но ти се кълна, че не съм го убила.

Пандора рязко се извъртя от Дафна, като й обърна гръб и все така продължи да клати отрицателно глава. Ариадна отиде да застане до нея и взе ръката й, но Пандора не желаеше да приеме никаква утеха. Пусна ръката на Ариадна и здраво скръсти ръце на гърдите си, сякаш я боляха вътрешностите, лявата й длан беше обгърнала гривната медальон на дясната й китка.

— О, колко типично! Тиванската Династия си мисли, че знае всичко , защото е династията на Оракула — каза Дафна на гърба на Пандора, като почти я умоляваше. — А иронията е, че точно защото си мислите, че знаете всичко, останалите Династии са успели да скрият от вас толкова много неща — нашите реликви, например пояса на Афродита — дори самото ни съществуване. Мислехте си, че Династията на Атрей е изчезнала, но ето ме тук . Отвори си очите! Независимо дали искаш да го повярваш или не, Пандора, Аякс и аз спасихме взаимно живота си онази нощ, а след това се влюбихме дълбоко.

— После двамата избягахте заедно? — попита Кастор, като шокира всички със съчувствения си тон.

— Нямахме избор. Макар да бях платила дълга си към Тиванската Династия и да можех да съм близо, до когото и да е от вас.

— Без да разгневя Фуриите, всички вие продължавахте да желаете смъртта ми — отвърна Дафна, като сви рамене. — Аякс каза, че ако можем да обясним на Тантал какво се е случило, той ще вземе нашата страна. Наистина вярваше, че брат ти ще ни помогне. Бяхме толкова млади, само на седемнайсет. — Завладя я силна емоция и тя внезапно стисна юмруците и челюстта си, сякаш отказваше да се разплаче.

— Довърши историята си — каза Лукас с равен тон.

— Аякс и аз живеехме на платноходка, криехме се в морето. Тантал дойде с гребна лодка, за да се срещне с нас, защото се бояхме от засада твърде много, за да излезем на брега. В мига щом видя лицето ми, Тантал обезумя. Сбиха се за мен в гребната лодка. Не мога да плувам — кълна се, не можех да стигна до тях. Аякс изгуби — каза Дафна. Взря се право в очите на Лукас. — В онзи ден Тантал заяви, че ме е убил, но очевидно това е лъжа. Преследва ме оттогава насам, може би защото ме иска за себе си, или може би защото възнамерява да ме убие и не иска никой друг да му отнеме Триумфа. Вече не съм напълно сигурна какво иска.

— Не го вярвам, независимо какво казваш ти, Лукас — каза Палас, като клатеше глава в знак на несъгласие. — Тантал обичаше Аякс.

— Да, така беше. Той обичаше брат си, а после го уби — каза Дафна, толкова раздразнена, че ставаше жестока. — Сега, като братоубиец, той е Прокуденик и не може да общува с никого от Тиванската Династия, без Фуриите да ви разкрият греха му.

— Палас — каза Кастор внимателно. — Никога ли не те е смущавал фактът, че брат ни е останал скрит дори когато не са останали други Династии, с които да се бие?

— Но е имало други Династии, и все още има! — изкрещя Палас, като посочи Хелън и майка й. — Трябва да е знаел, че тя е още жива и че може да прелъсти всеки, дори нас, за да й помогнем да стигне до него.

— Не съм използвала пояса на Афродита върху теб, Палас. Дори не и за да те накарам да ми повярваш — каза Дафна уморено. — Искам да разбереш със собственото си сърце кой уби Аякс. Имам нужда да повярваш, че не аз съм убила съпруга си .