Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Ари? — попита Джейсън, като погледна искрено близначката си в очите. — Има ли опасност за живота му?

Ариадна прокара ръце точно над черепа на Мат: от дланите й се излъчваше слабо сияние.

— Ще се оправи напълно — каза тя след един кратък миг. Поведе Мат към джипа на Хектор, но Мат се изкикоти и се закова на място.

— Леле. Какво ми направи? — усмихна й се той глуповато.

— Изцелих те. Това е дарбата ми — отговори тя, като му се усмихна в отговор, внезапно придобивайки изтощен вид.

— Благодаря — каза Мат. Остави й се да го поведе към джипа на Хектор. — Чакай. Къде е Клеър?

Хелън беше излязла от джипа и се нахвърляше върху Мат още преди майка й да може да протегне ръка да я спре.

— Какво искаш да кажеш с това „къде е Клеър“? — настоя Хелън, като сви юмруци толкова силно, че ръцете й затрепериха. — Къде я видя за последно?

— На предната седалка — отвърна Мат немощно, като посочи към колата си.

Цялото тяло на Джейсън се стегна. Движейки се толкова бързо, че беше малко повече от размазано неясно петно, той изтръгна вратата на колата с една ръка и нежно измъкна Клеър изпод контролното табло на автомобила с другата. Тя беше в безсъзнание, окървавена и отпусната безжизнено като мокра парцалена кукла.

— Не — прошепна й Джейсън. — Казах ти да стоиш далече от мен. — Той приближи устните си на косъм от нейните и застина неподвижно като статуя.

— Как е тя? — попита Ариадна тревожно.

— Диша — каза той след миг с пресекващ глас. Вдигна глава и погледна близначката си в очите.

— Ще можеш ли да я изцелиш или не? — попита го тя спокойно, сякаш двамата с близнака си се бяха подготвили за това.

Той стисна челюст и кимна, но не каза нищо, само отнесе Клеър отзад в джипа и я задържа внимателно в скута си, докато всички други се организираха.

— Ще се погрижа за колата на Мат и ще те чакам вкъщи — каза Лукас на Хектор, вече замъглявайки подробностите от катастрофата, като изкривяваше светлината около нея.

— Чакайте — нареди Дафна. Вдигна ръка, сякаш за да помаха на такси, и затвори очи. — Това ще привлече по-малко внимание — каза тя. Дебели нишки перленосива мъгла се издигнаха от водата и дългите, подобни на въжета пипала се устремиха към деликатно наклонените й пръсти. Хелън имаше чувството, че неотдавнашната буря не беше случайна, и се запита дали майка й не я беше предизвикала.

— Велики Зевсе, Повелителю на облаците — промърмори Хектор под нос, мислейки си същото като Хелън. Сцената на катастрофата изчезна в мъглата, а после той се обърна към Лукас: — Къде ще скриеш колата?

— В океана. Можем да я почистим, след като се стъмни — отговори Лукас, като се гмурна в гъстата мъгла да бутне колата на Мат, превърнала се в буца изкривен метал и изтичащи отрови, от кея.

Всички останали се наблъскаха в джипа на Хектор. Целият инцидент — от нападението на Креон до бягството им — беше отнел само няколко минути, а те бяха на цели четири пресечки от мястото на произшествието, когато чуха първата сирена, виеща сред мъглата.

Пътуваха в пълно мълчание, с изцяло позволена от закона скорост, нататък към Сиасконсет, всеки от тях — затворен в клетката на собствените си шокирани и тревожни мисли. Докато пъплеха бавно по пътя, Хелън не можеше да свали очи от Джейсън и Клеър. Джейсън беше започнал да движи ръцете си на около два сантиметра и половина над тялото й, дланите му сияеха както тези на сестра му, когато беше изцелила Мат. Зашепна в ухото й. Изпусна няколко тихи, искрящи дихания върху затворените й очи, сякаш издишваше енергия право в безсъзнателните й сънища.

Каквото и да правеше, то помагаше на Клеър, но освен това му причиняваше мъчителна болка. Мънистени капки гъста, лъскава пот избиваха по посивяващата му кожа, докато Клеър сякаш се намести по-удобно в ръцете му и бузите й поруменяха. До момента, когато паркираха в двора на семейство Делос, Джейсън беше толкова изтощен, че без изобщо да пита, Хелън просто вдигна Клеър от скута му и я внесе в къщата вместо него.

— В моята стая. Бързо — изрече дрезгаво Джейсън, докато Хелън внасяше Клеър в препълнената кухня.

Шмугна се покрай стреснатите лица на семейство Делос, гушнала Клеър до гърдите си, за да я защити от любопитни погледи, докато тя и Джейсън си проправяха път към стълбите. На половината път нагоре по стълбището почувства как Джейсън слага ръка на рамото й и се обляга на нея за опора. Беше толкова слаб, че едва можеше да поставя единия си крак пред другия. Накрая успя да извърви остатъка от пътя.