Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Не е необходимо, Лукас. Стига да се държиш на разстояние от нас, ние сме добре скрити — каза Дафна уверено, докато излизаше на тротоара, търкаляйки зад себе си елегантния си кожен куфар.

Докато гледаше как майка й се отправя към вратата, Хелън случайно хвърли поглед отсреща. Креон стоеше от другата страна, втренчен нагоре към прозорците на хотела със своето отблъскващо отраженията зрение. Наведе очи, когато видя Дафна.

Щом видя Креон, сетивата на Хелън се върнаха към последния й сблъсък с него. Все още можеше да почувства влажния му дъх във врата си, когато той прошепна в ухото й „preciosa“ точно преди да я намушка. Най-вече си спомняше задушаващата тъмнина, която я беше оставила с чувството, че е изгубена в космоса и напълно безпомощна. Отекващият спомен за ужаса, който почувства, я накара да забрави за момент, че и тя, и майка й бяха защитени чрез взетата си назаем външност.

— Мамо! Спри! — изпищя тя инстинктивно, като протегна ръка да дръпне Дафна обратно в хотела.

Креон срещна погледа на Хелън, когато тя изпищя. После видя как братовчед му Лукас се приближава решително и неистово сграбчва непознатото момиче. Креон премести поглед от миловидната брюнетка към Лукас, като забеляза как я прегърна закрилнически. После погледна отново към простоватата жена със скъпия куфар и се усмихна. Притича през улицата със сведена глава и повдигнати рамене като бик.

— Дафна! Той знае! — извика Лукас, като бутна Хелън зад себе си и хукна невъзможно бързо, за да препречи пътя на Креон.

Братовчедите се сблъскаха насред улицата, и двамата — използвайки инерцията, за да вложат сила в първите си юмручни удари. Лукас обаче можеше да прави нещо, което Креон не очакваше. В последния момент накара гравитацията да го притегли по-силно, и в стабилното си състояние отблъсна зашеметения си противник назад на асфалта, толкова силно, че разби настилката на улицата.

Частица от секундата по-късно, Лукас хвърли поглед нагоре и видя ужасеното лице на Мат през предното стъкло на колата му, докато настъпваше с все сила спирачките. Мат се опита да спре, но беше твърде късно. Удари двете фигури, които се бяха появили изневиделица насред улицата, и колата му се нагъна навътре, сякаш се беше блъснала в тухлена стена.

— Лукас! — изпищя Хелън, като се опита да изтича покрай майка си.

Дафна сграбчи Хелън и я удържа точно когато големият черен джип на Хектор спря със скърцане пред тях, препречвайки пътя на Хелън към мястото на катастрофата. Ариадна изскочи от колата, още преди Хектор да беше спрял напълно, и изтича до развалините.

— Влизай в джипа! — изрева Хектор на Дафна, като заобиколи от шофьорското място и закрачи гневно към димящата предница на колата на Мат.

Хелън се бореше, неспособна да види какво става. Още викаше Лукас по име, когато Джейсън и Дафна я натовариха като вързоп отзад в джипа.

— Люк е добре! — каза й Джейсън през стиснати зъби, докато се бореше с нея. — Хелън, моля те! И без друго привличаме достатъчно внимание.

Припомнила си къде се намира, Хелън се застави да се успокои и да седне на задната седалка. Плъзна се към един от затъмнените прозорци и въздъхна с облекчение, когато видя Лукас да стои пред унищожената кола на Мат. Беше невредим и държеше Хектор, за да му попречи да хукне нанякъде. Креон беше изчезнал, затова Хелън предположи, че Хектор се опитваше да го последва. За миг изглеждаше, сякаш Лукас ще удари Хектор, но после му прошепна нещо, което изглежда убеди упорстващия му братовчед, и изведнъж Хектор се успокои и кимна.

— Изглежда точно като Аякс — прошепна Дафна зад нея, с очи, приковани върху Хектор.

Хелън хвърли кратък поглед към майка си, после насочи вниманието си обратно към останките от катастрофата. Ариадна помагаше на Мат да излезе от колата си, като го придържаше изправен. Той залиташе с окървавена глава, блед и с изцъклени от удивление очи, но не изглеждаше зле ранен.

— Трябва да те отведем до някоя болница — настоя Ариадна, докато оглеждаше неравните зеници на Мат.

— Не — каза Мат ожесточено. — Няма начин да обясня това. Нормалните хора не стават и не си тръгват, след като си ги прегазил с кола.

Всички знаеха, че е прав. Дори с мозъчно сътресение, Мат мислеше бързо.

— Ти си удари главата — каза предупредително Джейсън, докато Потомците се стрелкаха помежду си с несигурни погледи.

— И въпреки това знам какво видях. Вижте, не се тревожете за мен, никога няма да изпортя приятел, но сега трябва да вървим — настоя Мат. — Преди да дойде полицията.