Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Нищо няма да е отворено — възрази Хелън, но знаеше, че не е вярно.

— Някога живеех тук, знаеш. И ако има едно нещо, което съм научила… — Дафна закрачи уверено и решително покрай затворените с дървени капаци витрини на нервните продавачи на картини, и надолу по пресечката, където пред „Кафенето за бързо похапване“ се оформяше опашка. — То е, че „китоловците“ не обичат нищо повече, от една наистина хубава буря — довърши тя с наслада.

И беше вярно. Съгражданите на Хелън се гордееха с умението си да оцеляват след всичко, което майката природа запратеше по тях — каквото и да беше то. Беше вид перчене, но също и начин за създаване на близост. Обичаха хубавичко да се посмеят заедно на виещия вятър, леда, снега или дъжда, докато всички търсеха изпадналите си в паника котки и си помагаха в изваждането на градинските мебели от всекидневните си.

В квартала нямаше ток и хората още метяха стъкла от счупените прозорци. Въпреки всичко това, Хелън изобщо не се изненада, че в кафенето приемаха клиенти. Всъщност знаеше, че в този момент баща й и Кейт бяха на шест пресечки оттам, в новинарския магазин, проверявайки щетите. Знаеше също и че ако хората започнеха да се мотаят отпред с гладни изражения, Джери и Кейт щяха да отворят вратите и да ги нахранят. При положение, че хладилниците не работеха, и без друго щеше да се наложи бързо развалящите се продукти да бъдат изядени или изхвърлени, а Кейт далеч би предпочела да даде храна на съседите си, отколкото да я гледа как се разваля.

Хелън си помисли за миг, че би трябвало да е там с тях, но после зърна новото си отражение в единствената витрина на „Кафенето за бързо похапване“, която не беше счупена. Тя не беше Хелън. Беше миловидна брюнетка от континента и заедно с простоватата си майка с конска физиономия бяха на почивка в Нантъкет. Тези две туристки не дължаха никому нищо.

Хелън седна, сложи салфетката в скута си, и си поръча това, което кафенето можеше да приготви на газова печка — яйца, бекон и кафе, разтворено във вряла вода. Докато побутваше храната си из чинията, в закусвалнята влезе Мат. Очите на Хелън се разшириха, когато Мат погледна право към нея, и по навик си пое дъх да го поздрави, но очите му пробягаха покрай нея.

Беше очевидно, че Мат беше влязъл в кафенето да я търси. Хелън изпъшка тихо и разтри уморените си очи — Клеър сигурно му беше казала, че тя е изчезнала. Хелън се запита още колко ли неща знаеше Мат за нея. Като познаваше Мат и знаеше колко е умен, Хелън беше сигурна, че е разгадал сам част от тайната й, както Клеър.

За миг й се прииска той да я намери, но той оглеждаше стаята за ярко русата коса на Хелън. Когато очите му не я забелязаха веднага, той се предаде. Искаше й се да го замери със салфетката си и да изкрещи, че седи на десет крачки от него, но осъзна, че беше глупаво от нейна страна да го обвинява, че не я е познал. Въпреки това й беше обидно да не бъде разпозната от човек, когото познаваше от пеленаче. Докато гледаше как Мат излиза от кафенето, не можа да възпре чувството, че е безлика, сама и реална горе-долу колкото призрак.

— Така е по-добре за него — каза Дафна утешително, като посегна през масата да хване ръката на Хелън. — Човеците, които ни обичат, никога не издържат дълго. Потомците привличат трагедиите като магнит. По-безопасно е за тях, ако си тръгнем, преди да започнат неприятностите. Точно затова не дадох на Джери повече време…

— Никога не си обичала баща ми, искам да кажа Джери — прекъсна я Хелън горчиво. Рязко издърпа ръка изпод тази на майка си.

— Не, не съм. Няма да те лъжа, за да ти стана по-симпатична — отвърна Дафна, като отмести отблъснатата си ръка, за да вземе сметката. — Но никога не съм желала злото на този човек. Не забравяй — той е единственият, на когото поверих дъщеря си. Мразиш ме, че не съм обичала Джери? Чудесно. Но най-малкото, което можеш да направиш, е да ме уважаваш, задето съм разбрала колко е специален, и затова, че съм ти дала този дар — да мислиш, че той е твой баща.

— Джери е мой баща във всяко важно отношение — каза Хелън, като се завъртя и се измъкна от провисналото кресло на сепарето.

Изчака, обърнала гръб, докато Дафна хвърли на масата няколко банкноти. Докато отиваха към хотела да си вземат нещата, Хелън забеляза Хектор. Той погледна право към нея, а после плъзна поглед покрай нея, точно като Мат. Близнаците бяха с него, обикалящи бавно около ферибота. Хелън чу как Ариадна извика на Мат — звучеше изненадана, че го вижда, — но Дафна я издърпа в хотела, преди тя да успее да ги чуе какво си казват. Хелън чу да споменават името на Клеър точно преди вратата да се затвори зад нея, и така стана невъзможно да чуе какво казват за нея, дори със слуха си на Потомка.