Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Фуриите — каза Лукас, когато го осени една идея. — Защо не виждам Фуриите, когато съм близо до теб?

— По същата причина, по която семейството ти вече не ги вижда около Хелън. Вие двамата рискувахте живота си, за да се спасите взаимно, и това ви освободи от кръвния дълг. Много отдавна преживях нещо подобно с друг член на Тиванската Династия. Но нямам време да ти обяснявам цялата история — каза Дафна, но не грубо. — Хелън и аз трябва да се махнем от този остров, и трябва да го направим сега.

— Не — каза Лукас, като погледна Хелън. — Върнете се с мен, и двете. Семейството ми…

— Семейството ти ме иска мъртва — отвърна Дафна студено.

— А Креон е тук, за да залови Хелън. Трябва да я отведа от този остров и ако я обичаш така, както знам, че я обичаш, ще ми помогнеш да го направя.

— Аз мога да защитя Хелън от Креон — каза Лукас предизвикателно, като все още чакаше Хелън да го погледне, но тя отказваше.

— Как? Нима си готов да станеш убиец на собствените си роднини? Прокуденик? — попита Дафна сурово.

Лукас рязко завъртя глава да погледне Дафна, реагирайки на една фраза, която бе възпитан да ненавижда. За миг я мразеше, но само защото беше права.

— Не можеш да защитиш Хелън срещу собственото си семейство — не и до смърт. Единствено аз мога да я предпазя сега — продължи Дафна, с тон, който намекваше, че изпитва искрено съжаление към него. — А най-добрият начин да го направя е да я отведа далече от Креон.

— Няма да му позволя да я доближи. Не ме е грижа какъв трябва да стана — каза Лукас, обсебен от мисълта за Хелън и обезпокоен от начина, по който тя сякаш го отбягваше. Улови ръцете й.

— Лукас. Пусни ме — каза Хелън тихо, като издърпа ръцете си от неговите. Той млъкна, доловил, че всеки миг ще се случи нещо много нередно. Отново. — Ако ме обичаш, ще ме оставиш да си отида. Обичаш ли ме? — Гласът й беше толкова тънък като хартия, че пресекваше.

— Знаеш, че те обичам — отвърна той смутен. — Ако си изплашена, избягай с мен , както планирахме. Знаеш, че ни е писано да бъдем заедно, знам, че можеш да почувстваш това, точно както го чувствам аз.

— Искам да ме пуснеш да си отида — каза тя простичко, когато най-накрая срещна погледа му и го задържа.

Вместо да си мисли как посърва лицето на Лукас под бремето на изненадата и тъгата му, Хелън си представи сърцето си като огромна вана, пълна с вода. Всички чувства, които беше изпитвала през живота си, и добрите, и лошите, бяха просто нишки хранителен оцветител в онази вода, а цялата прекрасна смесица се оттичаше надолу в канала. Единственото, което трябваше да направи, беше да изчака още няколко секунди и мивката щеше да е празна.

— Чуваш истината в това, което казвам, нали? — продължи тя безмилостно. — Искам да ме оставиш да си отида.

Лукас си пое дъх и го задържа за един дълъг миг, докато осъзна, че Хелън не го лъже. После кимна и вдиша отново с безстрастно изражение.

— Вярвам, че искаш да се махнеш от мен точно в този момент, но знам също и какво ще се случи , независимо какво иска някой — каза той.

— Оракулът! — възкликна тихо Дафна, разбрала какво има предвид Лукас. — Оцеляла е след първото си пророчество. С ума си ли е все още? — попита тя задъхано.

Той кимна рязко в отговор на нетактичния й въпрос.

Дафна закрачи разсеяно, сякаш хиляда мисли бяха започнали да се блъскат из главата й. Изведнъж престана да се движи и се втренчи в Лукас.

— Какво каза тя за нас? — попита.

— Че възлюбените на Афродита ще намерят подслон в Тиванската Династия — отвърна Лукас, без да показва никаква емоция. — Така че, виждате ли, ще се върнете с мен.

— Очевидно — каза Дафна, като извърна длани нагоре в знак на подчинение. — Хелън, вземи си нещата.

Челюстта на Хелън увисна и тя се втренчи невярващо в майка си. След всичко, което Дафна й беше казала, за да я махне от Ливанската династия, в тази промяна нямаше никаква логика.

— Но ще изпуснем ферибота… — запелтечи Хелън, все още несигурна.

— Оракулът проговори — каза Дафна, като нарами чантата си с алчно изражение в очите. Хелън нямаше представа какво е намислила майка й, но тъй като й липсваше всякаква причина да възрази, тя нямаше друг избор, освен да се подчини.

Хелън и Дафна приеха маскировката си и тримата слязоха във фоайето на хотела. Лукас ги помоли да изчакат за миг, когато стигнаха до предната врата. Извади телефона си и се обади на Хектор, като му каза да докара колата при входа на хотела.

— Останете тук — каза твърдо. — Нека да проверя улицата, преди да излезете. Хектор каза, че Креон се е отправил в нашата посока.