Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

— Всичко, което тя казва, е вярно — каза Лукас, като прикова очи върху тези на Хелън. — Не е използвала пояса на Афродита. И с Аякс са били женени.

Хелън извърна поглед, макар че чувстваше как той изучава лицето й.

— Богините на съдбата са правили това много пъти — изрече напевно Касандра: в очите й се появи сияние, а в гласа й — нотка, която напомняше за Оракула, когато тя за миг надзърна през завесата. — Влюбените под гибелна звезда са като нишката и кройката на тъканта, а моите майки са принудени да повтарят модела отново и отново. Трябва да се поддържа симетрия или тъканта на вселената ще бъде унищожена. Така са съхранени и четирите Династии.

— И четирите? — повтори Лукас, докато очите му потърсиха тези на Хелън. В неговите очи припламна искрица надежда, но вместо да види собствения си възторг, отразен като ехо в Хелън, нейното лице беше бледо и безизразно. Тя извърна очи.

— Четири Династии в трима Наследници — продължиха да напяват множеството гласове. — Влюбените под гибелна звезда са съхранили родословията. Тримата ще възродят Атлантида.

Странна тишина завладя стаята, като паузата между ослепителна светкавица и оглушителния тътен на гръмотевица, който неизбежно следва.

— Сибила! — изрече внезапно Дафна, обръщайки се към Касандра с най-древната титла на нейния сан. — Умолявам те да ми отговориш! Как могат Потомците да се освободят от Фуриите?

— Тя още не може да ги контролира! — задъхано прошепна Кастор на Дафна, чието изражение бе станало жадно и отчаяно. В ума на Хелън проблесна споменът за внезапното решение на Дафна да се върне в Тиванската Династия с Лукас, и тя разбра, че през цялото време майка й беше искала точно това.

Кастор сграбчи Дафна за ръката, издърпвайки я от дъщеря си, но бе твърде късно. Трите Богини на съдбата бяха официално призовани в тялото на Оракула, за да отговорят на пряко зададен въпрос, и не можеше да бъдат спрени. Устата на Касандра засия, косата й се загърчи и главата й рязко се отметна назад. Очите й се замъглиха като от катаракта, а кожата й се сбръчка. Една старица си проби със сила път през обвивката на младо момиче, сякаш разкъсваше лист хартия. Присвивайки се в конвулсии, старицата се преобрази в друга жена, а след това — в трета, докато множеството гласове излизаха напевно от нея.

— Търсачът в дълбините трябва да слезе при онези, които не могат да простят и не могат да забравят. Онази, която слиза в дълбините, и нейният Щит, ще освободят Тримата от техните страдания, защото тя ще освободи Династиите от цикъла на кръвното отмъщение — изрекоха те, а после замлъкнаха.

Главата на Касандра зае правилното си положение. Бръчките се изгладиха и очите й се проясниха, но зловещите пришълци още населяваха тялото й. Дафна се отдръпна от Кастор и се приближи към Оракула със скръстени ръце и с благоговейно притиснати към гърдите си длани.

— Династията на Атрей има дълг към теб, Сибила — каза Дафна с дълбок поклон, завършвайки ролята си в ритуала.

— И Династията на Атрей ще го плати, когато бъде поискан — каза Оракулът, преди сиянието да замре напълно и Касандра да се върне напълно на себе си, с поредица от примигвалия и шумно издишване. Всички се втренчиха в Дафна, потресени и разгневени.

— Съжалявам, но трябваше — каза тя с глас, съвсем малко по-висок от шепот.

— Можеше да я убиеш — каза Лукас, като стисна юмруци. — Все още е твърде млада.

— Ако цикълът на отмъщението не бъде прекъснат, тя и без друго няма бъдеще. Никой от нас няма — промърмори Дафна, неспособна да го погледне. Няколко души надигнаха глас да възразят.

— Тя е права — каза Касандра, като прекъсна рязко всички. — Нещата ще се променят. Направено е пророчество, и независимо дали ви харесва или не, аз съм Оракулът. Вече не мога да се крия.

— Може би не можеш — каза Кастор мрачно. — Но следващия път решаваме заедно какви въпроси да задаваме и кога да ги зададем. — Той се обърна и насочи пръст към Дафна: — Още един такъв номер и ще се погрижа да не доживееш да чуеш отговора на Сибила.

Дафна кимна веднъж с безучастно лице, което успокои Кастор, но не и Лукас. Беше виждал Хелън да прави тази гримаса преди, и знаеше, че е престорена. Лукас хвърли поглед към Хелън, която бе забелязала същото като него, и двамата се спогледаха тревожно.

Касандра каза, че е уморена, и Пандора я отведе на горния етаж да полегне за малко. Ариадна влезе в кухнята да нагледа Мат, който все още притискаше лед към няколко цицини и синини, докато Ноел го просвещаваше набързо относно полубоговете.