Джоузефин Анджелини - Любов под гибелна звезда

Разбира се, Хелън веднага предложи доброволно да лети над него, за да го прикрива. Ако имаше едно нещо, което беше научила в няколкото си кратки седмици на тренировки, то беше, че Хектор можеше да влезе в умовете на противниците си и да се досети точно какъв ще бъде следващият им ход. Независимо колко логична беше стратегията на семейство Делос. Хелън бе готова да се довери безусловно на инстинктивното усещане на Хектор за Креон много повече, отколкото, на който и да е внимателно обмислен план. Беше имало разгорещен спор дали на Хелън изобщо да й бъде позволено да излезе от къщата, но в крайна сметка, никой от Тиванската Династия не можеше да откаже на Наследницата правото да потърси майка си, главата на Династията на Атрей. Помогна и това, че всички смятаха, че Хелън в края на краищата просто ще лети наоколо в непрогледната тъмнина над Хектор, защитена и безполезна, и от погрешната страна на острова.

Под себе си, Хелън гледаше как Хектор се вряза във вълните на няколко пъти. Взря се в него озадачена. Всеки път той спираше, разперваше ръце, докато ги прокарваше над водата, а после изскачаше отново с разстроен вид. Хелън знаеше, че той има талант на Потомък, свързан с водата, и от начина, по който сякаш изпробваше вълните, почти общувайки с тях, Хелън предположи, че той търси нещо някъде далече в тъмния океан. Внезапно осъзна защо Хектор беше избрал този забравен от боговете маршрут — той наистина търсеше нещо във водата, може би лодка откъм далечния край на брега. Защо да си даваш труд да се регистрираш по летищата или да попълваш митнически декларации за фериботи, когато се намираш на остров? В тъмнината на нощта не беше нужно нищо друго, освен гребна лодка и някакъв малък кораб, закотвен в по-дълбоки води, и можеше да слизаш на континента или да се отдалечаваш от него, без да се налага да декларираш нищо пред властите. Можеше дори да изведеш оттам похитена жена.

Сърцето на Хелън се преобърна и тя започна трескаво да оглежда черната вода за някаква следа от лодка. Непрекъснато си представяше животинското изражение в очите на Креон, когато той стовари кинжала си над сърцето й. Хелън не обичаше майка си — едва я познаваше — но не би пожелала на никого ужаса, който беше почувствала в онзи момент. В Креон се таеше зло, а Хелън подозираше, че в единствената им краткотрайна схватка беше видяла само миниатюрна частица от онова, на което беше способен.

Силуетът на Хектор внезапно се стрелна напред, подтикнат от огромен прилив на скорост. На приглушена светлина зрението на Хелън не беше толкова остро като това на Хектор, и тя трябваше да примижи, за да види онова, което беше видял той, но когато успя, залитна и едва не падна от небето.

На брега имаше тъмни силуети. Нямаше огън, нито фенери, които да осветяват пейзажа, затова бе трудно да се каже колко души има там. Хелън увеличи скоростта, като задмина Хектор от въздуха, и загледа безпомощно как някакъв едър мъж принуди една жена да застане на колене. Хелън чу как жената изпищя и внезапно писъкът бе заглушен от гъргорещ звук. Като летеше по-бързо от когато и да било преди, Хелън се устреми надолу и се приближи достатъчно да види как Пандора пада безжизнена на пясъка в краката на Креон, а друга Пандора, окована и притисната към земята зад тях, проблясва и приема образа на Дафна.

Миг по-късно зверски рев изригна от гърлото на Хектор, когато видя тялото, което лежеше на пясъка. Цялото му тяло се разтресе от неестествена ярост и болка, и Хелън разбра, че Фуриите са го обсебили. Все още далече, Хектор затича бързо през мокрия пясък, с очи, приковани върху Креон, докато Креон се обърна и се втренчи в Дафна. Креон стисна здраво окървавения нож, който държеше в ръка, и запристъпва към Дафна, готов да я убие.

— Махай се! — изкрещя Хелън на Креон, когато тупна на пясъка до окованата си майка.

Ръцете на Хелън засияха в леденосиньо от светлината на зараждаща се мълния. Разбрал, че е превъзхождан по численост и въоръжение, Креон незабавно се обърна и побягна към вътрешността на острова. Хектор, който щеше само след секунди да достигне целта си, изръмжа и смени посоката, впускайки се в преследване на Креон.

— Хектор, чакай! Недей да го преследваш сам! — извика Хелън след него, неспособна да изостави вързаната си и ранена майка. Но Хектор не я слушаше. Хелън видя как двамата се отдалечават със спринт, толкова подобни по телосложение, че гледани в гръб, можеха да минат за близнаци. Хелън имаше натрапчивото чувство, че Хектор преследва подобен на сянка образ на самия себе си.