Майкъл Скот: Чародейката

Скатах се хвърли в едно кресло, което не бе пригодено за човешко тяло, и стисна подлакътниците толкова силно, че древната кожа се напука.

— Мислех, че отиваме надолу!

— Ще ни издигне колкото се може по-нагоре — изсумтя Древният. Широкото му лице лъщеше от пот, която изглеждаше като кръв в светлината от екрана, а червената му коса бе полепнала към черепа.

— Нагоре ли? — Гласът на Скатах прозвуча пискливо. Тя преглътна и опита пак. — Нагоре ли? — повтори, този път с нормалния си глас. — Защо нагоре?

— За да можем, когато двигателят откаже, да преминем към плъзгане — отвърна Прометей.

— А кога мислиш, че ще стане… — започна Скатах.

Чу се силен гръм и вътрешността на рукма виманата се изпълни с мирис на горяща гума. После глухото бучене на двигателя секна.

— Ами сега какво? — попита Скатах.

Древният се облегна в креслото, което бе прекалено малко за него, и скръсти ръце върху широката си бронирана гръд.

— Сега ще се плъзгаме.

— А след това?

— След това ще паднем.

— А след това?

— След това ще се разбием.

— А след това? — настоя Скатах.

Прометей се ухили.

— След това ще видим.

— Нитен — обърна се Никола към японеца. — Ти си майстор стратег. Какво предлагаш?

Нитен наклони бинокъла и огледа стоящия сред залива остров, движейки го отдясно наляво, а после обратно.

— Чели ли сте книгата ми? — попита той. После, без да чака отговор, продължи: — Има три начина да противодействаш на противник. Тай Но Сен, когато изчакваш той да атакува, а после контраатакуваш. Тай Тай Но Сен, когато синхронизираш атаката си с неговата, за да влезете в битка заедно. И остава, разбира се…

— Кен Но Сен — каза Прометей. — Да атакуваш пръв.

Нитен хвърли поглед през рамо към Древния.

— Значи наистина си я чел. Поласкан съм.

Прометей се ухили.

— Няма защо. Открих някои грешки в нея. И, разбира се, Марс не беше съгласен с почти нищо, което казваш.

— Естествено. — Нитен върна вниманието си към бинокъла. — Кен Но Сен. Мисля, че трябва да атакуваме първи, но е нужно да знаем разположението на врага, преди да направим своя ход.

— Мога ли да ти напомня, че сме само четирима? — каза Прометей.

— Ах, да. — Нитен се извърна от бинокъла, за да погледне групичката. — Предполагам обаче, че враговете ни не знаят това. — Той се усмихна. — Можем да ги накараме да вярват, че сме много повече.

— Призракът на Хуан Мануел де Аяла е затворен на острова — каза Пернел, — прикован завинаги към него. Има и други привидения. Те ми помогнаха да избягам. Сигурна съм, че пак ще ни помогне. Би направил всичко, за да защити своя остров.

Нитен се усмихна.

— Призраците и духовете са полезни за отвличане на вниманието. Но за битка с чудовищата ще ни трябва нещо по-веществено. За предпочитане със зъби и нокти.

Устните на Пернел бавно се извиха в усмивка, която бе ужасяваща.

— Е, разбира се, и Ареоп-Енап е на Алкатраз.

Прометей се завъртя.

— Стария паяк! Мислех, че е мъртъв.

— Когато го видях за последно, беше отровен от ухапванията на милиони мухи. Уви се в твърд пашкул, за да се изцери. Но е жив.

— Ако можем да го събудим… — измърмори Прометей. — Той е… — помълча малко и поклати глава — … той е страховит в битка.

— Като казвате Стария паяк… — започна Нитен, — за голям паяк ли говорим?

— Голям е — отвърнаха едновременно Никола и Пернел.

— Много голям — добави Пернел. — И невероятно могъщ.

Прометей поклати глава.

— Познавах го, когато бе още красива жена, преди Промяната да я завладее. Промяната рядко е милостива, но мисля, че към нея бе особено жестока.

Голяма група усмихнати японски туристи се скупчиха наблизо и започнаха да правят снимки на острова, един на друг и на летящите над главите им червено–зелени папагали. Безсмъртните и Древният приеха това като знак да се преместят по-нататък по кея.

— Трябва да задържим чудовищата на острова — каза тихо Никола, докато вървяха. — Ако всички са на едно място, ще е по-лесно да защитаваме града.

Прометей поклати глава.

— Не става дума само за защита на града, Никола. Трябва да унищожим тези зверове. А времето не е на наша страна. Гарантирам ти, че всяка зла твар по Западния бряг на Америка в момента се насочва насам. Всеки Тъмен древен идва заедно със слугите си. Не можем да се бием с всички.

— Не е и нужно — каза твърдо Нитен. — Трябва да се съсредоточаваме върху всеки враг поотделно. Дайте да се справим първо с това пред себе си. — Той кимна към острова. — Тъмните древни възнамеряват да пратят тези създания да посеят ужас и объркване в града. Ако успеем да го предотвратим, ще навредим на плановете им. И да, сигурен съм, че идват още, но те са отделни единици и ние сме повече от способни да се справим с тях.