Л. Смит - Дъщерите на мрака

Мари-Линет хвана погледа й и го задържа.

- Роуан, няма да се обвиняваш за това. Не би могла да знаеш. Той не убиваше, за да се храни, като нормалните върколаци. Той убиваше, за да защити територията си, и за да ни уплаши.

- И може би щеше да се получи. - Марк каза. - Само, че вие нямаше къде другаде да отидете. - Аш погледна към Марк, след това към сестрите си.

- Имам въпрос. Територията наоколо ще ви бъде ли достатъчна?

- Естествено. - Роуан каза, леко изненадана.

- Не е нужно винаги да убиваме животните. - Джейд каза. - Вече задобряваме. Може да вземаме малко от тук, малко от там. Дори можем д опитаме козите.

- По-добре да опитам Тайги. - Кастрел каза, и за момент златните й очи проблеснаха.

Мари-Линет не каза нищо, но се зачуди за кастрел. Може би някой ден, Кастрел ще се нуждае от по-голяма територия за себе си. Тя приличаше много на Джеръми, по някой въпроси. Красива, безпощадна, единак. Истински Нощен Човек.

- Ами ти? - Аш каза и погледна към Марк.

- Аз? Ъм... ами, след като попита, аз повече си падам по хамбургерите...

- Опитах се да го заведа на лов миналата нощ. - Джейд каза. - Нали знаеш, само за да му покажа. Но той повърна.

- Аз всъщност не...

- Да, така беше. - Джейд каза спокойно и радостно.

Марк погледна настрани. Мари-Линет забеля, че те не спираха да се държат за ръцете си.

- Значи предполагам, че няма да станеш вампир. - Аш каза на Марк.

- Ъм, нека просто кажем, че няма да е скоро.

Аш се обърна към Мари-Линет.

- Ами какво за човешкия завършек на всичко? Оправихме ли се с това?

- Ами, знам какво става в града, което значи че срещнах Бъни Мартен тази сутрин. Толкова се радвам, че тя не е вампир.

Марк се обади.

- Винаги съм знаел.

- Както и да е, ето я късата версия. - Мари-Линет повдигна пръста си. - Първо, всички знаят, че Джеръми го няма - шефа му на бензиностанцията е видял че липсва от вчера и отишъл да провери караваната му. Намерили много странни неща там. Но всичко което знаят е, че е изчезнал.

- Добре. - Роуан каза.

Мари-Линет повдигна втори пръст.

- Второ, татко съжалява, но не е изненадан, че колата експлодира. Клаудия го беше предвиждала с години.

- още един пръст. - три, Г-н Кембъл няма идея какво е убило коня му, но сега мисли че е животно вместо човек. Вик Кембъл мисли, че саскуоч го е направил. Той и Тод са много уплашени и искат да си тръгнат от Бриар Крийк за винаги.

- И нека замълчим за момент, за да покажем колко ще ни липсват. - Марк каза тъжно, след което се разсмя рязко.

- Четири. - Мари-Линет каза, повдигайки четвъртия си пръст. Евентуално, вие момичета, трябва да споменете, че леля ви не се е върнала от „ваканцията” си. Но мисля, че можете да изчакате малко. Никой не идва тук, така че никой няма да забележи, че я няма. И мисля че ще можем да я погребем и Джеръми необезпокоявани. И даже ако някой ги намери, какво ще имат? Мумия което изглежда като на хиляда години и вълк. Няма да могат да ги свържат с липсващите хора.

- Горката леля Опал. - Джейд каза, все още радостно. - Но тя ни помогна в края, нали?

Мари-Линет я погледна. Да, там е, помисли си тя. Сребристото в очите на Джейд, когато се смееше на смъртта. Джейд е истински Нощен Човек също.

- Тя помогна. Ще ми липсва. - тя каза на глас.

Кастрел каза:

- Значи всичко е оправено.

- Така изглежда. - Аш се поколеба. - А Куин чака надолу по-пътя. Казах му че ще отнеме само няколко часа, за да оправя сметките си в града и да кажа довиждане.

Последва мълчание.

- Ще те изпратя. - Мари-Линет каза най-сетне.

Те отидоха до предната врата. Когато излязоха в здрача, Аш затвори вратата след тях.

- Все още можеш да дойдеш с мен, нали знаеш.

- С теб и Куин?

- Ще го накарам да тръгне. Или ще тръгна и ще се върна утре, за а те взема. Или ще се върна и ще остана...

- Трябва да отидеш и да кажеш на баща си за това. Оправи всичко с него, за да е безопасно за сестрите ти. Знаеш това.

- Е, ще се върна след това. - Аш каза, и гласа му клонеше към отчаяние.

Мари-Линет погледна настрани. Слънцето беше изчезнало. Поглеждайки на изток, небето беше най-тъмното лилаво. Почти черно. Дори докато тя гледаше, една звезда се появи. Или не звезда. Юпитер.

- Не съм готова все още. Иска ми се да бях.

- Не, не искаш. - Аш каза, и той беше прав, естествено. Тя знаеше откакто беше седнала на пътя, плачейки докато колата й гореше. И макар че мислеше за това от тогава, седейки в тъмна стая, нямаше нищо друго каквото да направи, за да промени решението си.

Никога нямаше да е вампир. Просто не беше създадена за това. Тя не можеше да прави нещата, които вампирите трябваше да правят, и да остане с ума си. Тя не беше като Джейд или Кастрел или дори Роуан с нейните бели атлетични крака и нейната инстинктивна любов към лова. Тя беше погледнала в сърцата на Нощните Хора... и не можеше да се присъедини към тях.