Л. Смит - Дъщерите на мрака

Куин преглътна. За първи път Аш го видя разколебан.

- Наистина си го направил. - каза той. Можеше да се чуе уважения в гласа му, и определено шок.

- Знаеш ли, Куин, не мисля че си толкова корав, на колкото се правиш. Все пак, без значение колко много се опитваш да се държиш като Старейшина, ти си само на осемнадесет. И винаги ще си на осемнадесет, а следващата година може би ще съм по-голям от теб

- Ами. - Куин каза, мигайки многократно. - Ами. Е... трябва да ти го призная.

- Да, просто реших че най-доброто нещо, което мога да направя е да оправя цялата ситуация. Тя се разпростираше, нали знаеш.

Тъмните очи на Куин се разшириха внезапно.

- Трябва да призная - не мислих, че си толкова жесток.

- Трябва да направиш, това което трябва да направиш. Заради честа на семейството, разбира се.

Куин прочисти гърлото си.

- Значи... какво стана с върколака?

- О, погрижих се за това, също. - Аш промърмори и вдигна кафяво покривало.

Вълкът беше овъглено и грозно тяло. Мари-Линет беше изпаднала в истерия, когато Аш настоя да го изкарат от колата, и ноздрите на Куин се разшириха като го видя.

- Съжалявам, мирише на изгоряла коса, нали? И аз се изгорих малко, докато го държах в огъня...

- Изгорил си го жив?

- Ами, това е един от традиционните методи...

- Просто върни одеялото, може ли?

Аш върна одеялото.

- Затова, виждаш ли, за всичко съм се погрижил. Няма намесени хора, няма нужда от избиване.

- Да, добре... - очите на Куин бяха все още върху одеялото. Аш реши, че момента е правилен.

- И между другото, оказва се че момичетата са имали напълно легална причина да дойдат тук. Просто са искали да се научат да ловуват. Няма нищо нелегално в това, нали?

- Какво? О. Не. - Куин погледна към леля Опал, след това най-сетне погледна към Аш. - Значи те се връщат, сега, когато вече са се научили.

- Ами, евентуално. Все още не са се научили напълно... затова остават.

- Остават?...

- Правилно. Виж, аз съм глава на семейството за Западния Бряг, нали? И аз казвам, че те остават.

- Аш...

- Време беше някой от Нощния Свят да се погрижи за това място, не мислиш ли? Виждаш какво става без контрол. Получаваш семейства от нелегални върколаци, които се разхождат наоколо. Някой трябва да остане и да държи фронта.

- Аш... не можеш да накараш някой да дойде тук. Няма нищо освен животни, на които да се храним, никой освен хора с които да говорим..

- Да, мръсна работа е, но някой трябва да я свърши. Освен това, не беше ли ти, който каза че не е хубаво да пропилееш целия си живот на изолиран остров?

Куин го зяпна, след това каза:

- Е, не мисля че това е по-добре.

- Тогава е точно за сестрите ми. Може би след няколко години, ще оценяват острова повече. Могат да предадат работата на някой друг.

- Аш... никой друг няма да дойде тук.

- Ами. - с победоносен тон, а Куин просто изглеждаше зашеметен сякаш искаше да се върне в Лос Анджелис, колкото се може по-бързо, Аш си позволи да каже една истина. - Може да ги посетя някой ден.

- каза той.

- Той се справи страхотно. - Роуан каза вечерта. - Чухме всичко от кухнята. Щеше да ти хареса. Мари-Линет се усмихна.

- Куин не може да дочака да си тръгне. - Джейд каза, преплитайки пръстите си в тези на Марк.

Кастрел каза на Аш:

- Просто искам да съм наоколо, когато обясниш всичко това на татко.

- Това е забавно. - Аш каза. - Чувствам точно обратното.

Всички се засмяха, освен Мари-Линет. Голямата фермерска кухня беше топла и ярка, но прозорците се затъмняваха. Тя не можеше да види нищо в падащата тъмнина - през последните два дни ефектът от размяната на кръвта беше отслабнал. Сетивата й отново бяха обикновени и човешки.

- Сигурен си, че няма да си навлечеш неприятности? - тя попита Аш.

- Не, ще кажа истината на баща ни - почти. Че нелегален върколак е убил Леля Опал и, че аз съм убил върколака. И че на момичетата им е по-добре тук, да ловуват тихо и да наблюдават за други неприятности. Със сигурност семейство Ловет е записано някъде... Татко може да проверява историята, колкото си иска.

- Цяло семейство от нелегални върколаци. - Кастрел каза замислено.

- От луди върколаци. - Аш каза. Те са били толкова опасни за Нощния Свят, колкото могат да бъдат и едно ловци на вампири.. Само господ знае колко време са били тук - достатъчно дълго, за да кръстят земята на тяхно име Мад Дог Крийк.

- И хората да ги сбъркат за саскуоч. - Марк каза.

Кафявите очи на Роуан бяха притеснени.

- Вината беше моя, че не знаеше. - тя каза на Мари-Линет. - Казах ти, че той не може да е убиеца. Съжалявам.