Л. Смит - Дъщерите на мрака

- Знаех, че трябва да им изпратя съобщение.Върнах се следващата нощ за козата, но ти беше отново там. Избяга и се скри от мен в колибата. - той се приближи отново и лунната светлина хвана очите му и се отрази. Зениците му блестяха в зеленикаво-оранжево. Мари-Линет можеше само да зяпа.

Онази сянка на поляната, онези очи които видях. Не койот. Него. Той ни е следял навсякъде.

Самата мисъл накара кожата й да настръхне. Но там имаше и друга мисъл, която беше по-лоша -изображението на него, как убива козата. Правейки го внимателно, методично - като съобщение.

Затова н беше изял сърцето и дроба, Мари-Линет осъзна. Той не я беше убил за храна, не беше нормално убийство на върколак. И той не е нормален върколак. Не е нищо подобно на това, което Роуан описа -благородно животно, което убиваше, за а се храни. Вместо това, той беше... бясно куче. От всички хора, Аш беше прав. Той и шегите му за бяс...

- Толкова си красива, нали знаеш. - Джеръми каза внезапно. Винаги съм си мислил това. Обожавам косата ти.

Той беше право в лицето й. Тя можеше да види уголемените пори на кожата му, и косъмчетата, които растяха от тях. И тя можеше да го помирише - силната миризма на зоологическа градина. Той се пресегна, за да докосне косата й, и ръката му беше тъмна, с дебели нокти.

Мари-Линет можеше да усети как очите й се разширяват. Кажи нещо... кажи нещо... не показвай, че те е страх.

- Знаел си как са убили съпруга на г-жа Бърдок. - успя да каже тя.

- Тя ми каза преди доста време. - Джеръми каза малко разсеяно, все още движейки пръстите си в косата й. Толкова се беше променил, че гласа му ставаше труден за разбиране. - Използвах малки пръчици от моделите ми... знаеш, че правя модели. И черен ирис за него. Аш. - Джеръми каза името с чиста омраза. -Видях го онзи ден с глупавата тениска. Клубът Черния Ирис... чичо ми принадлежеше на тоз клуб някога. Държаха се с него сякаш е втора класа.

Очите му бяха на сантиметри от тези на Мари-Линет, тя можеше да почувства допира на нокти по ухото й. Внезапно тя имаше силата да се извие назад и едната й ръка се освободи. Тя замръзна, уплашена че Джеръми ще забележи.

- Хвърлих козата на верандата и избягах. - Джеръми каза, почти изпявайки думите, докато галеше Мари-Линет. - Знаех, че всичките бяхте вътре. Бях толкова ядосан - убих онзи кон и продължих да бягам. Счупих прозореца на бензиностанцията. Бях готов да замина, когато реших да изчакам.

Да, и да, и да, Мари-Линет си помисли, дори докато работеше над това внимателно да освободи китките си, дори и докато гледаше в лудите очи на Джеръми и помирисваше животинския му дъх. Да, естествено, тебе чухме да бягаш, и ти не пропадна в дупката на верандата, защото знаеше, че е там, и защото си я поправял. И да, ти си бил този който е счупил прозореца, кой друг би мразил бензиностанцията, ако не този който работи там?

Пръста й разхлаби възела на другата й китка. Тя усети прилив от свирепа победеност, но тя контролираше изражението си и стисна ръцете си, опитвайки се да измисли какво да прави.

Той беше толкова силен и бърз... ако тя просто му се нахвърлеше, няма да постигне нищо.

- И днес всички се появихте в града заедно. - Джеръми каза, завършвайки историята си тихо, през уста толкова нечовешка, че беше трудно да се повярва, че говори на същия език. - Чух начина, по който той ти говореше. Знаех че той те желае, и иска да те превърне в една от тях. Трябваше да те защитя от него. Мари-Линет каза почти равно:

- Знаех, че искаш да ме защитиш. Можех разбера, Джеръми. - тя имаше чувството, че дори не може да отчупи кора от дървото. Как можеше да го атакува, когато дори нямаше пръчка като оръжие? И даже и да имаше, дървото нямаше да помогне. Той не беше вампир.

Джеръми отстъпи назад. Облекчение обля Мари-Линет за секунда. Тогава тя видя ужасено, че той хваща ризата си и я съблича. И под нея... нямаше кожа. Вместо това, там имаше козина. Козина, която потрепваше на нощния вятър.

- Проследих те до тук и развалих колата ти, за да не можеш да тръгнеш. - Джеръми каза. - Чух те, че казваш че искаш да бъдеш вампир.

- Джеръми, това беше само на думи...

Той продължи, сякаш тя не беше казала нищо.

- Но това беше грешка. Върколаците са много по-добри. Ще разбереш, когато ти покажа. Луната изглежда толкова красива, когато си вълк.

О, Господи, значи това е имал предвид, когато каза че ще я защитава, че ще я накара да разбере. Той имаше предвид да я превърне в нещо, като него.

Имам нужда от оръжие.

Роуан беше казала, че среброто можеше да рани върколаците, значи старите легенди за сребърните куршуми бяха истина. Но тя нямаше сребърен куршум. Дори нямаше сребърна кама... Сребърна кама... сребърен нож...