Л. Смит - Дъщерите на мрака

Зад Джеръми, колата беше почти изчезнала под облаците с дим. И под пушека се виждаше червения оттенък на издигащите се пламъци.

Прекалено опасно е, Мари-Линет си помисли. Но трябва да пробвам. Никога няма да успея да се измъкна. Джеръми продължаваше да говори, гласът му беше дивашки сега.

- Нощния Свят няма да ти липсва. Всичките им глупави забрани - да не убиваме хора, да не ловуваме прекалено често. Никой не ми казва как да ловувам. Чичо ми се опита, но се погрижих за него...

Внезапно, създанието - вече не беше човек - спря да говори и се обърна рязко. Мари-Линет видя как горната му устна отново се дърпа назад, тя видя зъбите му, готови да хапят. В същия момент тя видя защо -Аш се движеше. Изправяше се, макар гърлото му да беше порязано. Оглеждаше се зашеметено. Той видя

Мари-Линет, и очите му сякаш се фокусираха. След това погледна към нещото, в което Джеръми се беше превърнал.

- Ти... разкарай се от нея! - той изкрещя с глас, който Мари-Линет никога преди не беше чувала. Глас пълен със смъртоносна ярост. Мари-Линет можеше да види как той сменя позицията си с едно бързо, елегантно движение, свивайки мускулите си, за да скочи. Но върколака скочи първи. Засилвайки се като животно -само че Джеръми все още имаше ръце, и едната му ръка се протегна към пръчката. Тя се удари странично в главата на Аш и го събори на земята. И след това я хвърли, и тя подскочи на килима от иглички.

Върколака нямаше нужда от нея, той оголваше зъбите си. Щеше да разкъса гърлото на Аш, като на коня, като на катерача...

Мари-Линет бягаше. Не към Аш. Тя не можеше да му помогне с голи ръце. Тя бягаше към колата, към облаците от дим.

О, Господи, горещо е. Моля те, нека просто стигна до там...

Тя можеше да почувства горещината по бузите си, върху ръцете си. Тя си спомни нещо от началното училище и падна на коленете си, лазейки по земята, където въздуха беше по-студен. И след това тя чу звука зад нея. Най-зловещия звук, който съществуваше - воя на вълк.

Знае какво правя. Виждал е ножа всеки път, когато отварях капачката за бензина. Ще ме спре...

Тя се хвърли сляпо в пушека и горещината, и се протегна към колата. Оранжеви пламъци излизаха от двигателя, и дръжката на вратата изгори ръката й, когато я докосна. Тя я хвана, извивайки я.

Отвори се, отвори се...

Вратата се отвори. Горещ въздух я заля. Ако беше напълно човек, сигурно нямаше да може да го издържи. Но тя беше разменила кръв с четири вампира през последните два дни, и тя не беше напълно човек вече. Тя не беше Мари-Линет вече... но беше ли способна на убийство?

Пламъците се издигаха нагоре. Тя вкара ръката си под шофьорската седалка.

Открий го! Открий го!Пръстите й докоснаха метал - ножа. Сребърния нож за плодове, който беше взела на заем от г-жа Бърдок. Беше горещ. Ръката й се отдръпна от него, но тя го хвана и ги издърпа, след това се обърна... точно когато нещо прелетя към нея.

Обръщането беше инстинктивно, тя трябваше да види това което я атакуваш. Но това което винаги щеше да знае след това, беше че е можела да се обърне без да насочва острието на ножа към това, което я нападаше. Имаше момент, в който тя можеше да се хвърли назад или напред към земята пред нея. И ако беше Мари-Линет от старите дни, може би щеше да го направи.

Тя не го направи. Ножът беше насочен напред. Към формата, която я нападаше. И когато нещото се приземи върху нея, тя усети удара в китката си и в цялата си ръка.

Далечната част от мозъка й каза, Мина право между ребрата...

И след това всичко беше много объркано. Мари-Линет усети зъби в косата си, насочени към врата й. Тя усети нокти, които я дращеха, оставяйки белези по кожата й. Нещото което я нападаше беше космато и тежко и не беше човек, или дори полу-човек. Беше огромен, ръмжащ вълк.

Тя все още държеше ножа, но беше прекалено трудно да го задържи в ръката си. Той се изви в китката й в невъзможно посоки. Беше заровен в гърдите на вълка. За момент, когато нещото се отдръпна, тя успя да го огледа добре. Красиво животно. Слабо и красиво, но с луди очи. То се опитваше да я убие до последния си дъх.

О, Господи, мразиш ме, нали? Избрах Аш, вместо теб, нараних те със сребро. И сега умираш. Сигурно се чувстваш предаден...

Мари-Линет започна да се тресе силно. Тя не можеше да продължи. Тя пусна ножа и бутна и ритна вълка с ръцете и краката си. Наполовина лазейки и наполовина бягайки, тя успя да се отдалече няколко крачки. Вълкът стоеше на фона на огъня. Тя можеше да види как се приготвя за един последен скок. Чу се много тихо, силно бум. Цялата кола не наклони, като нещо в агония - и след това огъня беше навсякъде. Мари-Линет се притисна към земята, наполовина закрита, но трябваше да гледа. Значи така изглеждаше. Запалена кола. Не онази голяма експлозия която чуваш по филмите. Просто едно бум. И след това огъня издигащ се нагоре и нагоре.