Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Вратата се отвори и Джакс се втурна вътре, а тялото и дрехите му мигом се възпламениха. Хукна към нея, а виковете му достигаха до ушите й сякаш от другата страна на необятна планина, като бледо ехо.

— Саша! О, господи, не! Саша!

Усети как острието отново се заби в гърба й и този път прониза целта. Краката й се подгънаха и миг преди да рухне, видя как Джакс протяга ръце към нея, видя обгореното му тяло, овъглените му дрехи. Падна на земята, а после се издигна над тялото си и видя нападателят да се отдалечава с накуцване, а Джакс да я вдига в прегръдка и да я люлее напред-назад, шепнейки името й. Поемаше след нея към смъртта.

Миг преди тъмнината да ги обгърне, го чу да шепне:

— Обичам те.

Тъмнината бавно започна да изсветлява и накрая съвсем избледня, заля го такава ярка светлина, че се принуди да затвори очи.

— Кой си ти? — попита го тих глас.

— Казвам се Аякс — гласът му звучеше чуждо, като шепот, макар да не шепнеше нарочно.

— Аякс бе велик воин 11 11 Има се предвид Аякс Теламонид, който е един от най-добрите воини на Троянската война. Геройството му е описано в Омировата „Илиада“, а легендата за наранената му чест, се разказва в трагедията „Аякс“ от Софокъл — Б.р. . Заслужил ли си името си?

Джакс поклати бавно глава.

— Изгубих единствената битка, която имаше значение.

— Кого си довел до портите на Рая, Аякс?

— Казва се Александра. Името й значи пазител… пазител на хората. — Джакс се задави. — И бе повече от достойна за името си. — Той притисна крехкото й тяло до гърдите си.

— Тук ли ще я оставиш?

Джакс се разрида неудържимо.

— Тук й е мястото. Не мога да я взема… там, където отивам.

— А ако можеше, щеше ли?

Той поклати бавно глава.

— Там, където отивам, не е място за нея. Тя принадлежи тук.

— Може би предпочита да е с теб. Може би, когато се събуди, така силно ще пожелае да е с теб, че ще се разгневи, задето си я оставил.

— Няма значение. Не мога да я взема със себе си. — Джакс сведе глава и зарови лице в косата й. — Ще бъде нещастна. Ще вижда отчаяние и болка, мъка, омраза и гняв и сърцето й ще страда. Не мога да й го причиня.

— Значи ти, Аякс, ще я оставиш тук, в Божия рай, макар така никога повече да не я видиш? Защо е нужна тази саможертва, щом означава толкова много за теб?

Джакс вдигна глава и отвори очи.

— Защото я обичам.

След няколко мига над тялото му премина хлад.

— Това е ръката на Бог — гласът прозвуча по-близо. — Вземи своя пазител на хората и си върви в мир. За теб, Аяксе, син на Мефистофел, дете на Ада, Заветът Мефисто е изпълнен.

Саша се размърда в ръцете му и сърцето му прескочи. Взря се в прекрасното й лице и видя очите й да се отварят, устните й да помръдват в усмивка.

— Джакс, мислех, че съм умряла.

Очите му отново се наляха със сълзи.

— Наистина умря.

— А ти ме спаси?

— Бог ни спаси.

Тя уви ръце около врата му и склони глава на рамото му.

— Обичам те.

— И аз теб — той вдигна глава към иконите на Романови, закачени над гробниците. Отзад, отвъд алеята към параклиса на Катерина, видя олтара. А в прекрасните й сини очи съзря собственото си бъдеще.

— Говорих с Бог, Саша.

Тя премигна изненадано.

— И той те чу?

— Яви ми се като руски просяк, докато те чаках отвън.

— Откъде знаеш, че е бил Бог?

— Няма как да съм сигурен, но все пак знам.

Тя му се усмихна.

— Това се нарича вяра, Джакс.

Той внимателно я пусна да стъпи, да застане редом до него върху късчето свята земя и я целуна.

Искрено благодаря на цялото градче Телюрайд, Колорадо, и най-вече на персонала на хотел „Телюрайд“. Благодаря на директор Алекс Картър и на административната асистентка Шарън Броуди от гимназията в Телюрайд за топлото им гостоприемство и щедра подкрепа. Читатели, моля да отбележите: Гимназията в Телюрайд е в списъка на Най-добрите гимназии на US News World Report. По отношение на Телюрайд и Сан Франциско съм си позволила известна свобода с географията и всякакви грешки са лично мои.

Благодаря ти, Мередит Бърнщайн, моя агентка, приятелка и сродна душа в пътешествията.

На екипа на „Егмонт САЩ“ — и особено на моя редактор — Грег Ферпосън, искам да изразя дълбокото си уважение за всеотдайността им към литературата за тийнейджъри и за всичко, което сторихте, за да може тази книга да стигне до читателите.

Огромна признателност дължа и на Алисън Кент, Хелън Кей Даймън, Касия Козър и Уенди Дюрен. Без вас нямаше да се справя. Специални благодарности на Джил Монроу, моята любима мечтателна.