Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Знае, че си с нас — подметна Денис, застанал до вазата със свежи цветя във фоайето.

— Откъде би могла да знае?

— Защото вече носиш знака на Джакс и Ерикс й е казал.

— Мислех, че докато съм скрита тук зад мъглите, Ерикс няма как да разбере.

— О, със сигурност знае — обади се Кий и хвърли гневен поглед към Джакс. — Просто докато си тук, не може да те докопа. Но в момента, в който потеглим, картинката се променя. Затова трябва веднага да влезеш в църквата и да си тръгнеш през изхода, който ти показахме на картата. Джакс ще те чака. Останалите ще се разпределим пред другите изходи, за всеки случай.

— За какъв случай?

Шестимата се спогледаха и накрая Джакс отговори тихо:

— Майка ти може да се опита да те убие, Саша — той сложи нещо твърдо и студено в ръката й. — Вземи ножа ми. — Той й показа кой от камъните, вградени в богато инкрустираната сребърна дръжка, да натисне, за да извади острието.

Саша го помнеше от онази нощ в Сан Франциско. С него бе намушкал Алекс Касамов.

— Откъде го имаш?

— Кий ми го поръча от Испания през 1855 година. — Той се усмихна с известна горчивина. — За седемстотния ми рожден ден.

— Кажи ми, че няма да се наложи да го използвам.

Той я погали по косата.

— Ще ми се да можех. Пъхни го в джоба си за всеки случай. Не забравяй, че си страхотно силна, далеч по-силна от майка ти или която и да е изгубена душа, която би могла да я придружава. И каквото и да ти каже, дори за миг не й вярвай, че й пука за теб. Не забравяй какво знаеш за изгубените души. И за Ерикс.

Кий пристъпи към тях.

— Разполагаш с пет минути, Саша. Задаваш си въпросите, казваш каквото имаш да казваш, и си тръгваш. Ако се почувстваш заплашена, не реагирай. Просто си тръгни. Не забравяй, че ако използваш ножа и убиеш изгубена душа, Ерикс печели. Ще стане малко по-могъщ. А ако видиш Ския, бягай, сякаш те гони дявол.

— Ския могат ли да влизат в църква? И да стъпват по свещена земя?

— Да, защото не са потомци на Ада. Забраната важи само за падналите ангели и Мефисто. — Кий изгледа всеки от тях поотделно. — Готови ли сме?

Всички кимнаха и Джакс я прегърна.

Само след няколко мига стояха под колоните на входа на катедралата, на по-малко от два метра от портата. Саша мигом долови, че нещо не е наред — Джакс целият се стегна и я прегърна по-здраво.

— Имам предложение за Саша — обади се плътен глас.

Саша надникна над ръката му и го видя — Ерикс. Най-красивото същество, което бе зървала някога. Но макар да не можеше да откъсне смаяния си поглед, очите му я накараха да се разтрепери. Тези очи не отразяваха страданията на човечеството и тайните на вселената. Не бяха очи от Ада, а нещо безкрайно по-страшно: бяха съвсем пусти.

Като очи на кукла, мъртви и безизразни.

— Махни се от вратата, за да може Саша да влезе и да се види с майка си.

— Разбира се — отвърна Ерикс с дълбокия си, изкусителен глас. — Но първо ми се иска да помисли върху предложението ми да освободя майка й от клетвата.

— В замяна на какво? Собственият й живот? — Кий се изсмя насреща му. — Не става.

Саша се опита да отклони очи, но не успя. Искаше да проговори, но гърлото й отказваше да издаде и звук. Ръцете на Джакс я държаха като окови, тялото му бе напрегнато, готово да изчезне заедно с нея само за част от секундата. Само едно по-рязко движение от страна на Ерикс, и щяха да се озоват в Колорадо, преди дори да мигне. И Ерикс вероятно го долавяше, защото стоеше напълно неподвижен, но точно на пътя им.

— Искам документите.

— Вече ги имаш — отвърна Джакс.

— Имам онези боклуци, с които сте напълнили сейфа. Искам оригиналните дневници, писма, снимки и записи, които бащата и дядото на Катя са събирали там.

— Какво те кара да смяташ, че в кутията е имало и друго?

— Катя е знаела какво точно има и ме уверява, че съдържанието е заменено с вехтории. Предложението ми остава в сила още пет минути, точно колкото ще са нужни на Саша, за да влезе вътре и да види в какво се е превърнала майка й. И ще може да си я получи обратно, когато аз получа оригиналното съдържание на сейфа.

— Само че то не е у Саша.

— Ах, да, наясно съм с тази подробност, но тъй като тя вече е с вас, можем да го наречем предмет на колективна собственост. Ако Саша реши да приеме сделката, ще трябва всички да я спазите. — Ерикс се взираше в нея с ужасяващите си очи. — Можеш да спасиш душата на майка си, ако ми набавиш това, което желая.

Лъжеше я. Сигурна беше. И все пак изкушението да му повярва бе огромно. Тя извърна лице в шията на Джакс.