Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Искам да видя мама.

— Задължително — отвърна Ерикс, — непременно влез да я видиш и помни, че е обречена да ми бъде слуга, да открива недоволните души, да им дава надежда и да ги води при мен. Вече съм й обещал безсмъртие, но ти имаш силата да й върнеш обещаното от Бог.

Джакс се размърда, бавно я придвижи към входа, без да я изпуска от ръцете си. Зий препречи пътя на Ерикс с рамо и отвори едното крило на масивната порта. Джакс я пусна току на прага и Саша се озова вътре, с извърнато навън лице.

— Обичам те — прошепна.

— Пази се.

Саша се обърна и потъна в пищната, разкошно украсена катедрала и макар очите й да обхождаха пейките и да търсеха майка й, не можаха да останат слепи за великолепието. Неколцина богомолци, коленичили до пейките с ръце върху облегалките, се молеха с приведени глави. Не виждаше лицата им, очите им. Дали сред тях имаше изгубени души или Ския?

— Саша! — някъде отдясно се чу силен шепот, Саша се извърна и въпреки всичко, се оказа неподготвена. Повдигна й се, а сърцето й се сви болезнено. Големите, тъмни очи на майка й, така прелестни, бяха опустошени.

Тя пристъпи между пейките, приближи се и седна на няколко крачки от нея с ясното съзнание, че в джоба си има нож, а също и че майка й плаче.

— Мразиш ме, нали?

— Мамо, моля те, разполагам само с пет минути.

— Видя ли картината, Саша?

— Да.

— Няма как да знаеш, защото рисувах отгоре, но момичето на картината си ти.

Саша го знаеше, но не каза нищо. Знаеше също и, че Кий е дал фалшификата направо на Ерикс, така че майка й нямаше представа, че оригиналът е все така в Колорадо. А Ерикс, зарадван, че картината съдържа кода за сейфа, не бе доловил разликата и бе повярвал, че държи оригинала.

— Скрих лицето ти, защото не исках хората да се чудят как така си се озовала в картина отпреди петстотин години. Дори и Михаил не знаеше, че нарисуваната си ти. Когато я показах на Алекс, той ми обясни, че момичето на картината е Анаво, а също и какво означава това. Искаше да я купи, предлагаше ми много пари, но аз отказвах да я продам, особено след това, което ми бе казал. Страхувах се за теб. А когато пристигнах в Русия, се появи някакъв мъж, Рурик, такъв като Алекс, и заяви, че вече съм я продала на Ерикс. Настояваше да му я предам. А аз нямаше как да го направя, естествено, даже и да исках, защото картината беше в теб.

— Мелани се съсипа да я търси, съсипа и всичките ми вещи, но не я намери. Но явно излишно съм я крила, след като в крайна сметка пак я даде на Ерикс. — Което не беше съвсем вярно, но пък майка й не знаеше, че Ерикс е получил фалшификат.

— Беше въпрос на време да научат, че си Анаво, било от картината, понеже все някой щеше да махне горната боя и да види лицето ти отдолу, било като видят белега ти. И знаех, че ще те убият, така че реших да рискувам. Рурик ми обеща, че ако врека душата си, ще мога да спася една Анаво. Повярвах му и аз се заклех.

Саша се сети за сестрата на Джейн, която уж бе дала душата си заради нея, а и за Крис, който уж бе жертвал своята, за да спаси живота на баща си. И при двамата обаче причината се бе оказала друга, далеч не така благородна.

— Остават още четири минути, мамо. Кажи ми истинската причина.

— Това е истинската причина! Но те ме излъгаха, Саша. Още щом казах клетвата, Рурик ме накара да кажа кое е момичето Анаво и ми заповяда да предам картината. А аз не знаех, че Мефисто вече са те открили, че Ерикс повече не те заплашва. Ти си в безопасност, но не и аз. Умолявам те, дай му документите. Помогни ми.

Не беше вярно, че нищо не я застрашава. Трябваше първо да приеме безсмъртието. Но интуитивно усещаше, че нищо не може да спаси майка й. Всичко бе лъжа. Дори Саша да се съгласеше да предаде на Ерикс съдържанието на сейфа, той пак нямаше да освободи майка й от клетвата. Сигурна бе, а и Катя също го знаеше.

— Мелани каза, че Тим бил влюбен в теб. И че бил готов да я напусне, но ти си предпочела татко.

Уцели някакво болно място, усещаше го. Майка й изправи гръб и издиша рязко от изненада и раздразнение.

— Това беше отдавна.

— Разкажи ми. Поне това можеш да направиш.

Майка й извърна лице.

— Срещнах Тим още докато живеех в Русия. Не знаех, че работи за ЦРУ, нито че е женен. Влюбих се в него, но когато разбрах, че си има жена и момченце, му казах, че повече не можем да се виждаме. Именно тогава реших да избягам и срещнах Михаил. Той се оказа свестен човек, добър, а когато те намерих, се съгласи да се ожени за мен, за да мога да живея в Щатите и да те отгледаме заедно.