Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Има хора, които вярват, че Бог е във всяко свято място и че там злото не може да ги стигне.

Точно сега никак, ама никак не му беше до проповедите на някакъв набожен бездомник. Опита се да не му обръща внимание, втренчен във вратата. Това чакане го съсипваше. Ами ако не излезеше след пет минути? Ами ако точно в този момент някой й причиняваше болка? А той не можеше да бъде до нея, не можеше да я защити.

— А някои пък твърдят, че злото е навсякъде и че само любовта може да го победи, независимо къде е стъпил човек.

Джакс се обърна — старец с бяла брада и сълзящи очи.

— Аха — отвърна и пак погледна часовника.

Една минута.

— Видях дявола да влиза вътре. Как мислиш, дали смята да се покае?

Джакс рязко се извъртя.

— Какво каза?

— Ей сега, преди малко, там, отпред, видях дявола да влиза вътре. Целият в черно, а очите му мъртви. Чудя се дали не е дошъл да преглътне гордостта си?

Не можеше да бъде. Ерикс не би могъл да влезе вътре — точно както и Мефисто.

— А може пък и да не е бил дяволът. Може да е бил човек със зло в сърцето.

— Кой си ти?

Старецът се приближи.

— Дошъл съм да ти дам подарък.

— Защо не идеш да си купиш нещо за вечеря с тая двайсетачка? Иди „При Ана“. Там приемат и долари.

— Така ще направя, но преди това не искаш ли да ти дам подаръка, който ти обещах?

Джакс искаше единствено Саша да се появи през вратата. Петте минути бяха изтекли. Обърна гръб на просяка, впи поглед във вратата и отчаяно се замоли Бог да се погрижи за нея. Да можеше Бог да го чуе.

— Обичам те — чу той шепота на Саша зад гърба си, но когато се обърна, там бе само старецът.

Само дето очите му вече не сълзяха, а бяха така яркосини, че светеха. Внезапно го заля някакво непознато усещане, за което нямаше думи.

— Върви с Бога — каза старецът и си тръгна, а фигурата му се стопи в здрача.

Джакс премигна. Дали току-що бе видял очите на Бог?

„Дошъл съм да ти дам подарък“ — Саша ли имаше предвид? … „Не искаш ли да ти дам подаръка, който ти обещах?“ Заветът Мефисто. Обещанието на Бог, че ще прати Анаво, ще дари изкупление.

„Видях дявола да влиза вътре. Целият в черно, а очите му мъртви“. Това предупреждение ли беше? За Ския ли говореше.

А после му бе проговорил с гласа на Саша. „Обичам те.“ Целият му живот се бе променил заради тези две думи, изречени от момиче със златни коси и очи с цвета на здрачаващото се небе над главата му. И тя не биваше да умре. Беше единствената надежда на човечеството. Единствената надежда за него. Не би оцелял, ако нещо му я отнемеше. Смъртта и вечният Ад щяха да са за предпочитане пред живот без Саша.

Тогава чу писъка й и кръвта му се смрази.

Джакс преглътна, пое си дълбоко въздух, отвори вратата и се втурна вътре.

Саша не забави крачка, едва забелязваше украсените с мозайки тавани, великолепните картини, сложната позлата на иконостаса. Душата й тъгуваше за майка й, сякаш бе загинала. Всъщност точно това се беше случило.

Сети се за Джакс и закрачи по-бързо. Сигурно бе полудял от тревога.

Тъкмо подмина последната мраморна царска гробница, когато чу шум от тичащи стъпки зад гърба си. Стегна се и изтегли ножа от джоба си, после отстъпи леко встрани с надеждата, че някой просто тича към изхода.

Вместо това се появи висок мъж в черни дрехи, скрито в сянка лице и нож в ръката. Той прескочи гробницата с един-единствен неестествено дълъг скок, тя му се изплъзна в последния момент, стрелна се зад следващата гробница. Беше Ския, далеч по-силен от нея. И бе дошъл да я убие.

Саша прескочи последната надгробна плоча, излезе на алеята и хукна към вратата. Преди не й изглеждаше толкова далече. А сега сякаш бе на километри от нея.

Изпратеният да я убие я сграбчи за косата и силно я дръпна назад. Саша усети как острието му пронизва гърба й, подмина сърцето и се заби в белия й дроб. Времето внезапно забави ход и тя се замоли за живота си, за душата на Джакс, за смъртта на Ерикс.

Впила очи във вратата, тя замахна назад с ножа си, но уцели единствено крака му. Мъжът отпусна хватката си и тя се отскубна, залитна, неспособна да си поеме дъх, знаейки, че всеки момент ще припадне. Ако успееше да стигне вратата, щеше да оцелее. Джакс щеше да я излекува.

Но не можеше да тича, не можеше дори да помръдне, и когато високият Ския отново връхлетя, разбра, че всичко е свършено. Щеше да умре в тази прекрасна църква, а нарисуваните ангели щяха да бъдат единствените свидетели.