Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Саша предусещаше как щеше да продължи историята и едва се удържа да не хукне. Не беше сигурна, че ще понесе финала.

— Не си го обичала, нали?

Майка й бавно поклати глава.

— Винаги съм обичала Тим, но както често се случва в живота, някак се разминахме. Не можеше да изостави жена си и да загуби сина си, а аз отказвах да бъда с него, след като бе женен. Когато го напуснах, той имаше друга любовна авантюра и така се роди Кристофър. С Михаил не бяхме нещастни, Саша, а и имахме теб, което компенсираше всичко. Той така те обичаше.

Саша се облегна тежко на пейката.

— И си продала душата си, защото си искала втори шанс, нали? Вярвала си, че Тим ще напусне Мелани и ще доведе мен и Крис в Русия, за да бъдем голямо щастливо семейство.

— Знаех, че не би могло да стане, докато Тим вярва, че имам нещо общо със смъртта на Михаил. Беше разбрал, че Мелани е продала информацията и е станала причина да го убият, но тя му казала, че я има от мен. Направо полудях, като разбрах какво мисли за мен.

— Щом не си била ти, тогава кой го е направил?

— Никой не й я е давал. Беше омъжена за агент на ЦРУ с достъп до секретна информация. Научила паролите му, разровила се в папките, открила псевдонима на Михаил, прикритието му, местоположението му. И продала информацията на Юрий Андреевич срещу петдесет хиляди долара. А след като убиха Михаил, признала на Тим какво е направила, но вместо да каже, че лично е преровила файловете му, заявила, че аз съм й подала информацията. А той, макар да знаеше колко е отровна, как е готова на всичко, за да ме съсипе, все пак й беше повярвал и ме беше намразил.

— И са ти обещали, че Тим ще прозре истината, ще повярва в невинността ти и пак ще те заобича.

Майка й се разрида, похлупила лице в ръцете си.

— Толкова го исках, бях толкова сигурна, че ще го получа. Но всичко се оказа гнусна лъжа! Тим вече е бил мъртъв, когато съм полагала клетвата, а сега…

— А сега, понеже не можеш да върнеш нещата назад, си готова на всичко, за да станеш Ския и да живееш вечно. Затова си пожертвала мен.

Катя вдигна глава и заговори настойчиво:

— Ще ти се отплатя, Саша, кълна се! Моля те, просто му дай съдържанието на сейфа и ми помогни.

— Не мога да го направя, мамо. Не мога да дам на Ерикс възможността да погуби още хора.

— Но нали си ангел! Прояви милост!

Саша се изправи. Сега съжаляваше, че не бе послушала Джакс, че бе настояла да види майка си и да разбере защо е положила клетвата.

— Обичах те и знам, че и ти ме обичаше, но това вече не съществува. Времето ми изтече. Трябва да вървя.

Майка й също се изправи.

— Нима ще ми обърнеш гръб? На собствената си майка?

— Ти не си ми майка. За мен си напълно непозната. — И без да каже нищо повече — защото нямаше какво друго да каже — тя се извърна и тръгна към края на редицата, пъхнала ръка в джоба, свила пръсти около ножа на Джакс.

Но ножът не й потрябва. Майка й остана на мястото си, а риданията й отекнаха през подобната на пещера катедрала, и последваха Саша, докато крачеше към предната част на църквата, към параклиса на Екатерина, където бяха погребани имперските семейства на Русия, към източния изход и към Джакс, който я чакаше от другата страна.

Джакс крачеше напред-назад пред църквата и чакаше. Вече бе проверил часа най-малко стотина пъти, на всеки няколко секунди надничаше в айпода си. Мислено й повтаряше да бърза, да не остава вътре цели пет минути. Дълбоко съжаляваше, че се бе съгласил да я доведе. В момента идеята да я изпусне от погледа си, дори колкото да влезе в църква, му се струваше безразсъдна. Кий беше прав — какъв смисъл имаше да й позволи да се види с майка си? Само щеше да се разстрои.

Оставаха още четири минути.

Още нямаше четири и половина, а здрачът вече настъпваше над Санкт Петербург, небето бе станало сапфирено, набраздено в оранжево от залязващото слънце, чиито отражения багреха снега в лилаво. Джакс се приближи още повече до входа и отново погледна часовника.

Още три минути.

Втренчи се във вратата, сякаш можеше да накара Саша да се покаже само със силата на волята си.

— Имаш ли нещо за ядене? — попита някакъв мъж на руски зад гърба му.

Джакс само изви врат и отвърна:

— Не.

— А да ти се намират дребни?

Джакс му подаде една двайсетачка.

— Благодаря. — Мъжът прибра банкнотата, но не си тръгна. — Чакаш ли някого?

— Да.

— Защо не влезеш вътре да почакаш? Всички са добре дошли.

Не съвсем всички, но това нямаше да му го каже.

— И тук ми е добре.