Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Когато тялото й най-после се отпусна и съзнанието й постепенно се избистри, видя изражението му и неволно извърна глава.

— Не се крий. Защо се криеш от мен?

— Защото съм ти издрала ръцете, а и съм сигурна, че крещях нещо крайно смущаващо.

— Въздухът около теб направо светеше — промълви той смаяно. — Беше… ти беше… най-прелестното нещо, което съм виждал. — Той се отмести, легна до нея, притегли я към себе си, докато главата й не се сгуши в ямката между брадичката и рамото му. — Благодаря ти.

— За това ли?

— Задето остана. — Той повдигна глава и духна към всяка от свещите. Проблясваше само сияние на гаснещото огнище. — Опитай се да поспиш, Саша. Утре отиваме в Русия.

Приглушеният звук я разбуди само донякъде, колкото да й напомни за сладостта на съня, а съзнанието й бавно започна да се завръща. Ето го пак същия звук, тихо, меко проскърцване на кожа. Долови и други звуци и усещания — равномерното дишане на Джакс, повдигането и спадането на топлите му гърди под бузата й, тиктакането на старинния часовник на етажерката, шепота на телата им едно до друго.

Лежеше по корем върху гърдите му, краката и хълбоците й се бяха оплели в чаршафите, едната й ръка бе преметната през рамото му, пръстите й се бяха свили в косите му, а другата бе просната върху възглавницата. Джакс лежеше по гръб, леко извърнат към нея, обгърнал тялото й, с длан върху ханша й.

Отново дочу странното скърцане. А после тихо издишване. Разсъни се още малко — достатъчно, за да разбере, че не са сами. Отвори едно око и видя Зий. Обърна леко глава, отвори и другото, и видя всичките братя на Джакс, наредени до ръба на леглото, да ги гледат втренчено.

Саша зарови лице в гърдите на Джакс, погали го по косата и прошепна името му. Той се размърда и измърмори с дрезгав от съня глас:

— Пак ли? Три пъти не ти ли стигнаха? — Тихият му смях завибрира в гръдния й кош. — А аз се тревожех, че няма да ти хареса.

Саша така се смути, че цялата пламна.

— Джакс — прошепна тя. — Не сме сами.

Усети, че се раздвижва, вдига глава.

— Стига, момчета, та това е абсурдно. Какво правите тук?

Отговори му Кий.

— Трябва да вървим, Джакс. В Санкт Петербург вече е три следобед.

— Нужно ли беше всички да се домъкнете?

— Не беше нужно никой да се мъкне. Можехме да се обадим или да пратим Матилда. Но искахме да се уверим, че всичко е наред. Саша, добре ли си?

— Беше си съвсем добре, преди да се намъкнете всички и да я притесните до смърт. Изчезвайте.

Кий обаче продължи с властен тон.

— Обеща да не я маркираш, докато не се върнем от Русия и стане безсмъртна. Искам обяснение.

— А аз искам да съм в състояние да я намеря. Отказвам да изживея отново снощния ужас.

— А как всъщност ме откри вчера? Така и не ми каза.

— Броуди проследи джипиеса на колата, която беше взела.

— Маркирал си я, за да можеш да я намериш навсякъде, но сега и Ерикс ще може. И ако нещо се обърка, няма да има никакъв шанс да се скрие. Това е сериозно нарушение, Джакс. Когато се върнем, ще проведем събрание. Излишно е да казвам какво ще е наказанието, ако й се случи нещо заради знака ти.

— Ако нещо се случи със Саша, няма да ми пука какво ще ми направите.

— На път съм да забраня пътуването. Безсмислено е да рискуваме.

— Не е безсмислено Саша да се сбогува с майка си.

— Майка й вече си е отишла. Не разбирам какво ще спечели, ако я види сега — болезнен спомен, който няма да може да забрави. По-добре да я помни, каквато е била.

— Да не искаш да кажеш, че Джакс не може да ме заведе в Русия? — възкликна Саша, все така скрила лице.

— Казвам, че е глупаво да рискуваме. Трябва да следваш всяка една заповед, да правиш точно каквото ти казваме. Вече достатъчно знаеш за изгубените души, за да си наясно, че не са в състояние да изпитват друго, освен гняв и ненавист към хората. Любовта на майка ти не съществува. На нейно място има само амбиция да стане нещо повече за Ерикс от обикновена изгубена душа.

Саша знаеше, че е прав, но знаеше и че никога няма да намери покой, ако не разбере защо майка й бе продала душата си. Това нямаше да е сбогуване. Искаше само един отговор.

Най-после вдигна глава и погледна към Джакс. Изражението му бе непроницаемо, не успя да разбере дали е ядосан, доволен или нещо друго.

Той стисна леко рамото й.

— Да се обличаме и да вървим.

Според инструкциите Саша трябваше да се срещне с майка си в катедралата „Св. Петър и Павел“, където бяха погребани царете. И ако имейлът на Саша с молба да се срещнат именно там се бе сторил странен на майка й, то тя не се беше издала. Всякакви преструвки, че всичко е наред, бяха изоставени. Отговорът гласеше „Ще бъда там“ и нищо повече.