Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

Мили боже, не знаеше, че съществува такава болка.

А къде ли беше Джакс? Дали щеше да се прибере, да открие, че е изчезнала, и да тръгне да я търси? И дали щеше да дойде навреме? Нали не носеше знака му, може би никога нямаше да я открие. Но поне нямаше да пристигне в момента, в който я убиваха, както се беше случило с Феникс и Джейн.

Освен ако Ерикс не се бе свързал с него. Дали би го направил, за да си достави извратеното удоволствие да гледа как Джакс става свидетел на смъртта й?

— Е, струваше ли си да става така заради Аманда? — Бруно прекъсна мислите й.

— Бих го направила пак.

— Въпреки че те изостави тук?

— Не е глупава. Няма как да ми помогне, най-много да я убият.

Бруно се наведе и я вдигна, после се обърна и тръгна към вратата.

— Май си съвсем близо до промяната, а? Още един ден и щеше да станеш Мефисто.

Тя се стегна в ръцете му и изви китки в отчаян опит да се освободи от въжето. Дали имаше достатъчно сили?

— Няма как да избягаш — отбеляза самодоволно Бруно, докато крачеше към колата си. — Бягам по-бързо от теб, а въпреки свръхестествената ти сила, мога да те смачкам като гнида. Дори да скъсаш въжето, пак няма да се измъкнеш.

През цялото време, докато мислеше как да се спаси, наред с парализиращия страх, че може би е прав и че няма да успее, някакво шесто чувство й нашепваше, че Джакс е наблизо. Усещаше присъствието му някъде наоколо. А после долови уханието на сайдер и канела и сърцето й затупка.

— Няма нужда да късам въжето. И без това ти е спукана работата.

Пред тях се изпречи черна стена и Бруно се закова на място.

Мефисто бяха пристигнали.

И докато шестимата се материализираха от нищото, Саша си спомни с кристална яснота нощта, в която бе срещнала Джакс.

„От всички три милиарда мъже по света, защо ще избереш мен? Та аз съм чудовище.“ Искаше да му каже, че никога не би избрала друг от онези три милиарда, защото искаше единствено него. Той си беше нейното чудовище и щеше да го обича завинаги.

Бруно опита да я хвърли на земята и да побегне, но вече беше късно. Джакс литна срещу тях, полите на шлифера му се развяха и ги обгърнаха в тъмнина. Саша едва си пое дъх и вече мигаше срещу дневна светлина, лежейки на земята. Върху пясък. Усещаше песъчинките под бузата си. Вдигна глава и видя Джакс, изправен над Бруно с разперени ръце, да крещи към небето нещо неразбираемо.

Дръпна ръце и най-после скъса въжето, после побърза да развърже глезените си и да скочи на крака. Бяха насред пустинята, между гигантски дюни, набраздени от ветровете. Нямаше никаква растителност. Пустош, над която се пропукваше зората. Бяха много далече от Колорадо.

Бруно ридаеше отчаяно, хлипаше силно, умоляваше Джакс да го пощади. Обърна се и към нея с разплакани очи:

— Моля те, моля те, не му позволявай да го направи! Спаси ме!

Саша гледаше като хипнотизирана, ужасена как пясъкът под Бруно се надигна и усука като торнадо, истинска побесняла вихрушка. Джакс все така монотонно припяваше, дрехите му плющяха на вятъра и внезапно пясъкът засмука Бруно под земята и воплите му заглъхнаха.

Ръцете на Джакс бавно се отпуснаха. Появи се Кий, повлякъл Джулиан, а Зий, Ист и Феникс бяха с Брет. Захвърлиха ги на пясъка. Джакс отново вдигна ръце и подхвана странната си песен към небето.

Брет се извърна към нея между хлипанията си:

— Саша, помогни ми! Ще умра тук! Кажи му да спре!

Ист не се беше окопитил съвсем, но успя да пророни:

— Свършени сме.

А Джулиан, пияна, май не съзнаваше какво се случва. Изгледа кръвнишки Саша и просъска:

— Мразя те!

После пясъкът отново се надигна и Саша побърза да вдигне очи към Джакс, да вижда само него. Той така и не погледна надолу, глух за виковете на Брет. Когато воят утихна, Джакс бавно отпусна ръце.

— Добре ли си?

Тя кимна, неспособна да откъсне поглед от черните му очи.

В този момент се появи Тай с Мелани. Тя не плачеше, нито се молеше, само изгледа Саша свирепо и процеди злобно:

— Съвсем скоро и майка ти ще дойде при мен долу.

— Какво поиска в замяна на душата си, Мелани?

Очите на Мелани се завъртяха диво, пълни с ненавист:

— Поисках светът на майка ти да рухне. Нали видя, изгуби си работата, честта, пратиха я обратно в Русия, където се бе заклела никога повече да не стъпва — Мелани се разкикоти като изпаднала в умопомрачение.

— Защо я мразиш толкова?

— Защото Тим беше влюбен в нея. Не знаеш ли? И беше готов да ме зареже заради нея, но тя предпочете Майк. И когато Майк пукна, всички си мислеха, че Тим е виновен, нали още я обичаше. Ама не беше Тим.