Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— Справила си се с две осемнайсетгодишни момчета. Любопитно ми е, Саша, откъде такава сила?

— Ядосах се. Разстроих се. Брет измъчваше Аманда.

— Онова момче, Джак. Сигурен бях, че има нещо различно у него и вече знам защо. Започнал е да те променя. — Погледът му се премести върху Аманда, която се свиваше зад Саша. — Готова ли си?

Саша отброи няколко удара на сърцето си, преди да чуе плахия глас на Аманда:

— Да, господине.

— Повтаряй след мен. Отричам се от Бог и от Рая.

— Недей, Аманда. Не го изричай.

— Аз… Аз… как точно беше?

— Отричам се от Бог и от Рая.

Саша я чу, как преглъща.

— Отричам се от Бог и… ох!

Лакътят на Саша я сръга с такава сила, така че тя се преви на две и се хвана за корема.

Дулото на пистолета опря в бузата на Саша.

— Вдигни си ръцете над главата и да не си гъкнала. Ще ти пръсна мозъка, без окото ми да мигне.

Естествено, че нямаше да го направи. Саша се замоли Аманда съвсем да се разколебае и да загуби кураж и вяра. А ако не вярваше, нямаше как да се закълне.

— Отричам се… — Бруно подхвана отново.

Вече нищо не пречеше на Аманда да се отдръпне от Саша, но тя не го направи. Напротив, притисна се още по-плътно до нея. И прошепна някъде зад гърба й, малко над рамото:

— Отричам се от Бог и от Рая.

— Вричам душата си на Ерикс, сега и завинаги.

— Вричам… — Тя си пое дълбоко въздух, но преди да успее да довърши, Брет се размърда и надигна глава.

— Исусе, какво стана? Аманда, какво става? Как успя да се развържеш? — Очите му бавно фокусираха Саша и той се намръщи. — Трябваше да те хвърля от оная скала заедно с Райли.

Зад гърба й Аманда замръзна.

— Значи ти си виновен за смъртта на Райли!

Брет премигна объркано.

— Какво? Естествено, че не съм. — Опита се да се изправи на крака, но отново залитна и седна обратно, съвсем замаян. — Мръсната кучка не ми обръщаше внимание, искаше да ме разкара. Но аз й дадох да разбере, нали, Ист? — Той се намръщи озадачено. — Ист? — Очите му се обърнаха към Джулиан, която смучеше водката, сякаш беше бистра вода. — Това Саша ли го направи?

— Аха. Оказа се истински супермен. Или може би жената котка. Да я беше видял как се мята.

— Саша? — Аманда сграбчи пуловера си. — Може ли да си вървим вече?

— Ти си тръгвай, ако искаш — обади се Бруно, — но сама. Ние със Саша ще се поразходим.

С опрян в слепоочието й пистолет, Саша нямаше друг избор, освен да каже:

— Върви, Аманда. Ключовете от колата са в джоба ми.

— Благодаря ти, Саша. Ужасно… съжалявам. — Тя бръкна в джоба на Саша, взе ключовете, после се промъкна зад гърба й, събра си дрехите от ъгъла на стаята и закуцука навън. След няколко секунди чуха мотора на колата.

— Ще иде в полицията.

— Не е изключено, но ние отдавна ще сме изчезнали, така че няма значение. Джулиан, завържи я.

— Къде ще ме водиш?

— При Ерикс, естествено. Специална доставка. Добре че успя да я примамиш, Брет.

Значи вече знаеше, че е Анаво. Бяха й устроили клопка. Заля я вълна на ужас.

— Защо му е на Ерикс да ме вижда?

— О, моля те, да не си играем игрички. Ти си Анаво и Ерикс ми нареди да те заведа при него.

— Откъде знаеш?

Потъналите му в сянка очи светнаха злобно.

— Майка ти му каза за белега ти.

— Лъжеш. Майка ми никога не би продала душата си. Никога.

Той се разсмя шумно, сякаш искрено се забавляваше.

— Невероятно си наивна. И заблудена. Всички са податливи. Нима не знаеш?

— Но тя не би го направила. Знам, че лъжеш.

Бруно вдигна рамене.

— Мисли си, каквото искаш. — Той протегна ръка и рязко дръпна пуловера й, после се приведе да огледа кожата под гърдата й, малката буква, която се бе оказала дамгата на смъртта. — Ето го, точно където е казала.

Единствените хора на тоя свят, които знаеха къде е белегът й, бяха майка й и Джакс. Внезапно разбра защо Джакс се бе разстроил така следобед. Платил бе солидна сума пари за пръстена, така че майка й да може да вземе Саша при себе си в Русия. И да не се налага да продава картината. Джакс бе прозрял какво се е случило, знаеше, че майка й няма намерение да я продаде, а да я подари заедно със Саша на Ерикс. Затова писмото звучеше така хладно, затова й пишеше да вземе само един куфар. Нали ако е мъртва, нямаше да й трябват дрехи.

Останала без дъх от болка, Саша залитна и се уплаши да не припадне от рязкото нахлуване на кръв в главата си. Някъде в Рая, баща й чакаше съпругата си, но тя никога нямаше да пристигне. А някъде на другия край на света, майка й чакаше да предадат Саша на Ерикс. Дали й бяха обещали безсмъртие в замяна на дъщеря й?