Тринити Фейгън - Изкуплението на Аякс

— А кой беше? Кой предаде баща ми?

Ръцете на Джакс започнаха да се издигат.

Мелани също го видя и в очите й лумна първият пламък на страха.

— Накарай го да спре и ще ти кажа.

Но Джакс не спираше и не би могъл да спре. Саша беше наясно, че няма как да спре, както не би могъл да спре и да диша.

— Сбогом, Мелани.

— Моля те, Саша, ще ти кажа, кълна се. Само го накарай да спре!

— Не мога. — Тя огледа лицата на братята му, после очите й стрелнаха Мелани. — А дори и да можех, нямаше да го направя.

— Същата си като Майк, добродетелна до безумие. Ненавиждах го, цял живот го мразех, но накрая постигнах своето.

— Какво му направи?

— Аз бях! Аз натопих надменното… — Пясъкът я засмука и прекъсна крясъка й.

Настъпи тишина. Вече знаеше с кого я бе заплашвал Тим, когато избухнеше. С ЦРУ. Знаел е какво е направила и го бе използвал, за да я контролира. Саша откъсна очи от гладкия, привидно непокътнат пясък и ги впи в сериозното лице на Джакс.

— Но нали Мелани е положила клетвата едва преди няколко седмици?

Той кимна.

— Баща ми загина миналата година. Възможно ли е да направи такова нещо на собствения си брат, след като…

— Злото съществува, Саша. Затова светът има нужда от такъв като баща ми. Не всеки, който върши злини, е изгубена душа. Хората се поддават на изкушението, откакто Ева е изяла ябълката. — Той се усмихна тъжно. — Освен Анаво.

— Къде сме?

— В Саудитска Арабия. „Руб ал Хали“ 10 10 Пустинята Руб ал Хали е известна още като Пустата област заради името й, което буквално от арабски означава „празно каре“ — Б.р. .

Един по един братята му изчезнаха. Когато останаха само двамата, Джакс пристъпи към нея.

— Нямаш представа — щях да умра, когато се прибрах тази вечер и не те намерих.

— От мача ли?

Той поклати глава.

— Не отидох на мача. Открихме всичко, което ни трябваше за срещата на Ския, и решихме да се възползваме от снега, да приберем Бруно и останалите още тази вечер. Пренесохме двойниците и се канехме да проведем акцията и да ги доведем тук, но нещо все ме глождеше и реших да мина през къщи да проверя как си. Влязох в стаята ти, мислех, че си в леглото и спиш, но теб те нямаше. Нямаше те — той преглътна болезнено, — никъде. Уплаших се безумно, защото Ерикс знае, а теб те нямаше… в планината. Не знаех къде… — Той я прегърна бурно и я притисна с такава сила, че й беше трудно да диша, и се разрида в косите й. — О, господи, Саша, моля те… недей да чувстваш такова отвращение, задето се налагала… останеш.

Тя го прегърна през кръста, притисна се плътно до него и се разплака заради сълзите му.

— Джакс, вече бях решила да остана.

Той замръзна.

— Така ли?

— Не мога да обърна гръб на всичко това, на Ерикс и на страданията, които причинява — Отмести се и той вдигна глава, а тя впи очи в неговите, обрамчени от гъсти, черни мигли. — И не искам да се разделям с теб. Обичам те.

Очите му отново се напълниха със сълзи.

Саша се вдигна на пръсти и го целуна.

— Ами ако аз никога… не съм сигурен дали мога да те обичам така, както трябва. Влюбен съм до полуда в теб, но дали е същото? Дали това е важното?

— Не знам, но разполагаме с доста време да разберем.

Вятърът свиреше през дюните и ги посипваше с пясък.

— Когато се върнат с другите, ще можем да си идем у дома.

У дома. Където щеше да живее през останалата част от безкрая. Толкова беше странно, че дори не можеше да си го представи. Хубавото беше, че можеше да мисли за непосредственото бъдеще.

— Мога ли да се преместя в твоята стая?

— Много ще ми е приятно. Твоето легло ми идва доста късо, краката ми висят.

— Всъщност не говоря за сън, Джакс.

Джакс я погледна сериозно, почти смръщен.

— Сигурна ли си, Саша? Напълно сигурна? Защото след това няма връщане назад.

Тя кимна.

— Напълно съм сигурна.

Той я целуна и тя усети, как го изпълва щастие. Екстаз.

Може би и с нея щеше да е така, но имаше нещо друго. И когато Джакс вдигна глава, го попита дали би могла да види майка си.

— Знам какво ще се случи с нея — очите й неволно пробягаха към пясъка, — но искам да я видя за последно.

— Не мисля, че е разумно. Ще се разстроиш. По-добре да запазиш хубав спомен, отпреди клетвата.

— Трябва да знам защо го е направила. Не мога да живея вечно, без да разбера. Моля те, Джакс. Нека я видя.

Той въздъхна и притисна главата й в рамото си.

— Ще попитам Кий.

След няколко минути се появи Феникс и метна Скот на земята, а след него пристигна Тай с господин Хулихан. Следващ пристигна Денис и Саша ужасено притисна длан в устата си, за да не изплаче на глас при вида на Крис, проснат на пясъка. Може и да се бе променила, може би вече не изпитваше състрадание към изгубените души, но все пак се разрида, когато Джакс изпрати Крис в черната яма дълбоко под земята. Не за този Крис, който изчезна пред очите й, а за онзи, който можеше да бъде.