M. Харисън - Вирикониум

— Само преди седмица. Пилотите на въздушните яхти смятат, че ще я пресрещнем след около десет дни. Нейната армия се придвижва учудващо бързо. Но през последните дни все по-малко пилоти се връщат. Разказват, че голям брой наши кораби са свалени от енергийни оръжия, а това значително отслабва силите ни. Нашите линии за свръзка са застрашени, Кромис. Ако загубим всичките си кораби, ни чака Тъмна Ера .

Тя отново взе дланта му в ръцете си, сякаш искаше да почерпи от неговата сила. Той разбра, че товарът на отговорността за това, което се случваше, бе почти непосилен за крехкото момиче. Укори себе си, защото характерът му бе такъв.

— Кромис, можеш ли да направиш нещо?

— Вече започнах — отговори той. Опита се да се усмихне, но откри, че мускулите на лицето му отказват да се подчинят, толкова дълго не бе го правил. Внимателно се освободи от ръцете й, защото нежното им докосване го смущаваше.

— Първо, ще открия Тринор, който би трябвало да е някъде в града, въпреки че ако това наистина е вярно, не разбирам защо не се е притекъл на помощ досега. После за късо време ще застигна Гриф, защото зная преки пътеки, достъпни единствено за сам ездач. От теб искам само едно, Кралице — писмо, че изразявам волята ти. Начело на нашата армия трябва да са Норвин или Гриф, или аз, щом няма друг. Този Уотърбек е станал генерал в мирно време, предполагам, и надали притежава необходимия практически опит да се справи със силите на Мойдарт. Не бива да се страхуваш. Стига да е възможно, ние ще го направим и ще удържим победа. Поддържай ред в града и имай вяра в Метвените, които са останали, въпреки че дългът ни към теб досега е огромен.

Тя се усмихна и усмивката й размрази бариерите, които не вярваше, че изпепелената му душа ще може някога да премине. Свали един от свещените, блестящи стоманени пръстени на Нийп и го постави на левия му показалец, който бе със съвсем малко по-голям диаметър от собствения й пръст:

— Ето доказателство, че изразяваш моята воля. Такъв е обичаят. Ще ти дам въздушна яхта. Те са по-бързи.

Той се бе изправил да си ходи, но откри, че не му се искаше да я напусне.

— Не, господарке. Въздушните кораби трябва да бъдат ревностно пазени, в случай че изгубим първата битка. А и аз предпочитам да яздя своя жребец.

На входа на стаята с петте пейзажа той се обърна и я погледна през завесите светлина и ефимерните въздушни скулптури. Стори му се, че вижда красиво, нещастно дете. Напомни му скъпата мъртва Гален и това не бе учудващо. Разтърси го съмнение, че споменът вече не бе тъй силен както вчера сутринта. Като всички отшелници, Кромис мислеше, че разбира мотивите и мислите си, и се лъжеше.

Гигантската миеща мечка се бе изправила в цял ръст и го гледаше със своя умен поглед, стоманените й нокти блестяха в прозрачната си обвивка.

Остана в града още една нощ и един ден. Беше тихо, улиците — пусти и уплашени. Мълвеше се, че поддръжниците на Мойдарт причакват в тъмни алеи защитниците на града и ги убиват от засада. Не ги подценяваше и ръката му не изпускаше дръжката на Меча без име. Надяваше се да открие Норвин Тринор в стария квартал на художниците.

Зададе въпроси в няколко кръчми, но не можа да получи никаква информация. Ставаше все по-нетърпелив и бе готов да се откаже, ако поет-скитник, когото срещна в Бистро Калифорниум, не бе го насочил към една къща на Улицата на хляба, която се намираше в най-бедната част на квартала. Каза, че негов приятел, слепият Кристодулос, живял до неотдавна в мансардата на къщата.

Здрачаваше се, когато се намери на Улицата на хляба. Пастелните кули бяха много далеч, улицата представляваше тясна алея със стари, грозни, полуразрушени къщи. Вятърът виеше в тесния проход между сградите, на запад небето червенееше над причудливите покриви. При мисълта за Мойдарт той потръпна, а вятърът се засили. Загърна се по-плътно в плаща и почука с дръжката на меча си по излъсканата от времето врата.

Не позна жената, която му отвори — може би светлината бе виновна.

Тя бе висока, грациозна, с великолепно, едро тяло. Тясното й лице излъчваше спокойствие и увереност, които може би се постигат само след много страдания. Синята й рокля, въпреки че й седеше добре, бе избеляла и закърпена на няколко места със съвсем различни парчета плат. Очите й бяха оградени с мрежа уморени бръчки. Той се поклони с машинална любезност.

— Търся Норвин Тринор или поне вести от него.

Жената се вгледа в лицето му, сякаш очите й бяха слаби, но не каза нищо. Само се отмести и му направи знак да влезе. Стори му се, че на устните й се появи тиха тъжна усмивка.