M. Харисън - Вирикониум

Върху дребния чакъл пред огъня се бе настанил огромен брадат лешояд. Те обикновено обитаваха равнините и долните склонове на планината. Някои ги наричаха америгли. Пламъците осветяваха зловещата му глава и кривата шия. В полумрака приличаше на гърбав злобен старец. Разпери едното си крило и клъвна под него, огънят се разгоря от движенията на въздуха. Перата му бяха странно лъскави, отразяваха пламъците, сякаш не бяха птича перушина.

Лешоядът обърна малко аленочервено око към него и каза:

— Следва послание.

Размаха крила, прелетя шумно и тежко през стаята и кацна на издаден камък в стената до главата му. Конят отново се размърда, опитвайки се да се освободи от ремъците, с които бе спънат, огромните му черни очи не изпускаха страшната птица.

Кромис отстъпи встрани и вдигна предупредително меча си. Америглите бяха силни и хищни. Някои овчари твърдяха, че предпочитат малки деца пред агнетата.

— Моля за разрешение да започна:

тегеус-Кромис от Вирикониум , приемам, че това си ти, тъй като напълно се покриваш с описанието, което ми е дадено, трябва веднага да отиде в Кулата на Селур .

Тук лешоядът разкърши крила, настани се по-удобно на издадения камък, наклони глава и продължи:

— Ще я намери в залива Гирван, на Юг, малко по на Изток от Лендалфут, по-нататък …

Ситуацията граничеше с фантастичното — мъглата, която прииждаше на талази, странната птица, която говореше, му оказваха магическо въздействие. Само преди миг се бе чувствал изгубен, извън Времето, върху този връх накрай света. В същото време реалността на момента го караше да бъде нащрек, Мечът без име бе готов за светкавичен удар. Канеше се да зададе няколко въпроса на птицата, но тя продължи:

— По-нататък, съветвам го, да не се колебае и да не позволи каквото и да е да попречи на това пътуване. Нищо не е по-важно в този момент, защото балансът на силите е много деликатен и залогът е много голям, става дума за нещо много по-значимо от съдбата на една дребна империя.

Това послание е изпратено от Селур от Гирван.

Край на посланието.

Кромис не знаеше кой можеше да бъде този Селур от Гирван, какви факти му бяха известни, кое можеше да бъде по-важно в този момент от унищожението на Вирикониум, как бе научил една хищна птица да разпознае човек, когото никога не е виждала?… Толкова много въпроси. Замислен, той отиде при коня си и го потупа окуражително по шията, за да се успокои.

— Ако смяташ, че имаш по-важна цел, имам инструкции да наблегна върху неотложността на този проблем и да остана с теб, докато не решиш да тръгнеш за Лендалфут и Гирван. През определени интервали ще повтарям посланието, за да не бъде забравено при развитието на обстоятелствата. Господарят ми знае, че ще искаш да зададеш някои въпроси. За целта съм зареден с богат речник.

След тази реч америгълът престана да му обръща внимание. Един от краката му, завършващи с остри криви нокти, почеса перушината зад главата му. Кромис реши, че тайнствената птица не представлява опасност и прибра оръжието си. Жребецът му се бе успокоил и той седна до огъня. Птицата го последва. Той се вгледа в блестящите й очи.

— Какво си ти? — попита Кромис.

— Аз съм пратеник на Селур.

— Кой е той?

— Не ми е позволено да го описвам.

— Каква е неговата цел?

— Не съм инструктиран да я съобщавам.

— От какво точно се страхува той?

— Той се страхува от гетайт-кемозит .

Мъглата не се вдигна през целия ден и последвалата нощ. Въпреки че прекара почти цялото време в задаване на въпроси, Кромис не успя да изкопчи почти нищо повече от говорещата птица, отговорите й бяха заобиколни, единствената сигурна информация бе неприятното име на тези, от които се страхуваше Селур.

Дойде утрото, студено и мрачно, с тежки надвиснали облаци, влагата във въздуха пронизваше костите. Величествените хребети на Круачан се протягаха от изток на запад, подобно ребра на гигантско животно. Напуснаха третия хребет заедно, птицата се рееше високо в небето, борейки се с капризните въздушни течения. Веднъж кацна на седлото пред него, но той бе принуден да я предупреди да се отдалечи, защото конят му се плашеше.

Когато най-сетне слънчевите лъчи пробиха облаците, той видя, че птицата бе метална, всяко перо, дори най-финият пух по тялото и крилете й, се състоеше от тънки пластинки, щамповани или ръчно изковани от иридий. Цялата птица блестеше, а когато бе близо до него, от нея долиташе слабо жужене. Скоро свикна с новия си неочакван спътник и откри, че е добър събеседник по най-разнообразни теми.