Дж. Уорд - Кралят

С изострени от раздразнението нерви, Трез отвори уста… Но когато срещна очите ѝ, видя в тях истинско чувство, което го сепна. На това му се казваше огледало… стори му се, че вижда самия себе си. Нещастен. Празен. Без корени.

Тя беше половин жена.

Той бе половин мъж.

Дори само това ги правеше съвършени един за друг, две прекършени създания, които се подвизаваха на „секс фронта“, търсейки човешки контакт по начин, който гарантираше, че самотата им ще продължи.

– Моля те… – умоляваше тя, сякаш ѝ предстоеше още една загуба от дълга поредица такива.

Докато се взираше в нея, Трез си даде сметка, че я беше свел до общия сбор от външните ѝ белези, ала както всички живи същества, и тя имаше своя история, накарала я да се озове в тази тоалетна, ръсейки приказки за любов пред човек, който изобщо не беше човек.

По дяволите, та той не беше дори нормален вампир.

Трез докосна бузата ѝ с опакото на ръката си и когато тя отпусна лице в дланта му, прошепна:

– Затвори очи…

Почукването беше силно и еднократно. Не че имаше нужда от второ, като се имаше предвид колко категорично прозвуча първото.

– Шефе? Имаме проблем – долетя през стената.

Гласът на Големия Роб. Значи, беше нещо с охраната, а като се имаше предвид, че не бе отишъл при Хекс, значи, тя беше излязла или, което беше по-вероятно, сама го бе изпратила да повика Трез.

Изкуствените мигли на блондинката се повдигнаха, ала той не го искаше.

– Дай ми минутка, Роб.

– Разбрано, шефе.

– Затвори очи – повтори Трез и когато блондинката се подчини, той притихна; приглушеният тътен на баса, който думкаше отвън, заглъхна, миризмата на прекалено силния ѝ парфюм отслабна, болката в гърдите му… е, тя си остана, но всичко останало бе притъпено.

Прониквайки в ума ѝ, Трез направи онова, което брат му неп­рекъснато го укоряваше, че пропуска. За разлика от толкова много жени преди нея, този път той си даде труда да заличи спомените ѝ за себе си – празния разговор, който тя бе подхванала на бара, идването им тук, изживяванетo, което бе имала току-що.

Ай Ем беше прав. Ако винаги разчистваше след себе си по този начин, Трез нямаше да загази, както бе станало с онази мадама. И двамата с брат му нямаше да се окажат принудени да се преместят в имението на Братството. И Селена нямаше да го омагьоса още повече…

Насочвайки отново вниманието си към русокосата жена пред себе си, той реши да не спре само до заличаването на спомените. Вместо да остави двайсетината минути като бяло петно, щеше да ѝ даде фантазията, която тя жадуваше – че е срещнала мъж, който напълно е лапнал по нея, и двамата са правили секс пет пъти в тази тоалетна, преди тя да реши, че е прекалено доб­ра за него.

Най-сетне Трез постави в ума ѝ мисълта, че трябва да се облече и да провери грима си. И накрая, като прощален подарък, лепна и убеждението, че ѝ предстои най-хубавата година – не, десетилетие – в живота ѝ.

Миг по-късно излезе от тоалетната с вдигнат цип и закопчана риза, надянал на лицето си изражение, сякаш всичко е наред. Големия Роб се навърташе в сенките, толкова дискретен, колкото би могъл да бъде мъж с размерите на планина.

Трез се присъедини към него и се облегна на стената с тапети от плат, скръстил ръце върху гърдите си. Обикновено не обсъждаше служебни въпроси в самия клуб, ала музиката беше достатъчно силна, а тълпата – достатъчно погълната от себе си, и най-сетне, той се чувстваше отговорен да държи блондинката под око. Да се увери, че никой няма да се опита да влезе в тоалетната, преди тя да е излязла.

Пък и май искаше поне някакво потвърждение, че я е оставил в по-добро състояние от онова, в което я беше срещнал.

Поне единият от тях можеше да се оправи.

– Е, какво има? – попита той, обхождайки с поглед мрачния клуб; това бе едновременно втора природа и плод на тренировка. Обикновено сенките бяха наблюдатели, но след като бе работил заедно с Рив, а сега ръководеше този вертеп, то се бе превърнало в основния му режим.

Големия Роб изпука кокалчета.

– Алекс разтърва едно сбиване преди около час. И двамата не бяха от постоянните клиенти. Изритахме ги, но този, който пръв започна, се върна и сега обикаля отвън.

Блондинката излезе от тоалетната. Дрехите ѝ бяха в ред, гримът ѝ – също, косата ѝ бе прибрана грижливо, а не разпиляна на всички страни. И най-вече брадичката ѝ беше вирната, очите – спокойни и фокусирани, а усмивчицата, загатната върху устните ѝ, правеше, общо взето, посредствената ѝ привлекателност наистина изкусителна.