Дж. Уорд - Кралят

– Няма да стигна до леглото – простена Рот. – Трябва да бъда в теб още сега.

– Обладай ме на пода тогава. – Тя засмука долната му устна. – Знаеш как се прави, нали?

Още ръмжене и промяна в ориентацията на планетата, докато я вдигаше от земята и я слагаше да легне върху полираното дърво. Просторният апартамент, който някога беше ергенското жилище на Рот, бе като изваден от декорите на някой филм с високия си таван, матова черна боя и излъчване на празно складово помещение. Изобщо не приличаше на имението на Братството, където живееха, и именно това беше целта.

Колкото и красиво да беше имението, изобилието от златна украса, кристални полилеи и антични мебели понякога можеше да има задушаващ ефект.

Хряааааас.

С този прекрасен звук Бет изгуби още един от тоалетите в гардероба си… и само колко горд бе Рот със себе си; оголил кучешки зъби, дълги като ками и бели като току-що паднал сняг, той превърна копринената ѝ риза в парцал за пода, смъквайки го от голите ѝ гърди така, че навсякъде се разхвърчаха копчета.

– Ето за това ти говоря. – Рот свали тъмните си очила и се ухили широко. – Нищо, което да ми пречи…

Надвесен над нея, той взе едното ѝ зърно между устните си, докато ръката му се спусна към копчето на черните ѝ дънки. Общо взето, беше си направо деликатен, докато ги разкопчаваше и смъкваше ципа, ала тя знаеше какво предстои…

С едно рязко движение той разпердушини дънките, които Бет си бе купила едва преди две седмици.

Изобщо не я беше грижа. Нито пък него.

О, господи, нуждаеше се от това.

– Имаш право, твърде отдавна беше – простена тя, когато Рот се зае с копчетата на собствените си дънки, освобождавайки ерекция, която дори след толкова време все още спираше дъха ѝ.

– Съжалявам.

Почти излайвайки думата, той я стисна за тила и я възседна.

Докато разтваряше широко бедра, Бет знаеше точно защо се извинява.

– Няма за… Господи!

Възпламеняващото завладяване бе точно това, което искаше… както и грубите тласъци, които последваха; тежестта му я смазваше, голото ѝ дупе се хлъзгаше по дървения под под мощните му напъни, краката ѝ се мъчеха да го обхванат, така че да проникне още по-дълбоко. Беше пълно господство, огромното му тяло беше като буталото на еротична помпа, движещо се все по-бързо и все по-яростно.

Ала колкото и невероятно да беше, Бет знаеше как още повече да нагорещи нещата.

– Не си ли жаден? – попита тя.

Моментално вцепенение.

Сякаш го бяха поразили с вледеняващ лъч. Или го беше блъснал камион.

Когато вдигна глава, очите му грееха толкова ярко, че ако погледнеше към пода до себе си, Бет щеше да види собствената си сянка.

Гръбнакът ѝ се изви в дъга и забила нокти в раменете му, тя наклони глава настрани.

– Не искаш ли да си пийнеш?

Устните му се изкривиха, оголвайки кучешките зъби, и той изсъска като кобра.

Ухапването бе като пронизване, ала болката бързо отстъпи място на сладостен делириум, който я пренесе в друго измерение. Сякаш се рееше във въздуха и едновременно с това бе сигурно закотвена за своя пристан; тя изстена и зарови пръсти в косата му, придърпвайки го още по-близо към себе си, докато устните му пиеха кръвта ѝ, а ерекцията му потъваше дълбоко в нея.

Бет свърши… и той също.

Много ясно.

Господи, след като не го бяха правили колко… поне месец, което беше нечувано за тях… Бет си даде сметка колко много и двамата бяха имали нужда от това. Твърде много напрежение от всичко, което се очакваше от тях. Твърде много стрес, който вгорчаваше дните им. Твърде много отровни гадости, с които нямаха време да се справят.

Като например покушението върху живота му. Нима бяха говорили за това? Е, да, имаше го дежурното „О, господи, ти се оправи“… но тя все още потръпваше всеки път когато някой доген отвореше бутилка вино в трапезарията или братята играеха билярд. Кой би помислил, че звукът от щека, удряща топките, толкова прилича на изстрел от пистолет?

Не и тя. Не и докато Кор не бе решил да изпрати куршум в гърлото на Рот.

Което определено не беше нещо, което би искала да научава…

Без никаква причина сълзи изпълниха очите ѝ, измокриха ресниците ѝ и се търкулнаха по бузите ѝ в същия миг, в който нова вълна на удоволствие разтърси тялото ѝ.

А после образът от раната на Рот изникна пред очите ѝ. Алена кръв по бронираната жилетка, с която беше облечен. Алена кръв по впитата тениска. Алена кръв върху кожата му.

Опасните времена се завърнаха в съзнанието ѝ, грозната действителност вече не беше просто страшилище, спотайващо се в тъмните кътчета на ума ѝ, а писък, огласил душата ѝ.