Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Тор:(кимва ми и изпраща въздушна целувка на своята шелан)

Не е много добре. Мисля, че температурата му е още по-висока. (Докато той казва това, от телевизора насреща ни Годзила надава мощен рев и започва да тъпче сградите... горе-долу същото, което вирусът прави в тялото на Джон.) Уелси:(оставя купичката и се навежда през Тор) Джон?

Джон отваря очи и се опитва да седне, ала Уелси поставя ръка на бузата му и му прошепва да остане легнал. Докато тя говори тихичко на Джон, Тор се привежда напред и обляга глава на рамото й. Давам си сметка, че е изтощен - без съмнение, от будуване и тревоги за Джон.

Докато ги гледам заедно, искрено се радвам за Джон, но освен това съм и леко разтърсена. Трудно ми е да не си го представя в порутения тавански апартамент в онази пълна с плъхове сграда, болен и самичък. Въпросите, започващи с „ами ако", са твърде смущаващи. За да не се разстроя съвсем, насочвам вниманието си към Тор и Уелси и това, че двамата са го направили част от семейството си.

След малко Уелси се настанява до Тор, който й прави място, като прибира крака, и слага свободната си ръка, онази, която Джон не държи, върху корема й.

Уелси:(поклащайки глава) Ще се обадя на Хавърс.

Тор:Мислиш ли, че трябва да го оставим в клиниката?

Уелси:Те ще решат.

Тор:Сложил СЪМ вериги на рейндж роувъра. Само кажи и ще

те откарам.

Уелси:(потупва крака му и се изправя) Ето защо се омъжих за теб.

Уелси излиза, а аз оставам на прага, чувствайки се безполезна. Господи, колко много въпроси исках да задам на Тор, ала сега те до един ми се струват толкова маловажни.

Дж. P.:Май е най-добре да си вървя.

Тор:(разтърквайки очи) Да, така изглежда. Извинявай.

Дж. P.:Моля ти се... няма защо. Трябва да се погрижите за него.

Тор:(свежда очи към Джон) Да, така е.

Уелси се връща. Присъдата на лекаря е, че Джон трябва да постъпи в клиниката. Обадила се е и на Фриц, за да дойде да ме вземе, ала ще му отнеме време, затова ми казват да заключа къщата, когато си тръгна. Последвам Тор, понесъл Джон на ръце, по коридора, през всекидневната и обратно в кухнята. Вместо да го накарат да си сложи яке, Джон е увит в топла завивка, а на краката му нахлузват чифт пантофи като онези, които дадоха и на мен... само дето неговите са по-малки.

Уелси се настанява на задната седалка на роувъра и си слага колана, а когато Тор поставя момчето до нея, тя взема главата му в скута си и го прегръща. Когато Тор затваря вратата, Уелси ме поглежда през прозореца. Отражението на гаражната стена зад мен засенчва лицето й и огненочервената й коса. Очите ни се срещат и тя вдига ръка. Аз правя същото.

Тор:(към мен) Нали няма проблем да те оставим? Знаеш как

да се свържеш с мен.

Аж. P.:Добре съм.

Тор:Вземи си каквото поискаш от хладилника. Дистанцион

ното за телевизора в кабинета е до стола ми.

Аж. P.:Добре. Карай внимателно и ме дръж в течение как е той.

Тор:Обещавам.

Тор слага голямата си длан на рамото ми за миг, а после се настанява зад волана и дава на заден вход. Веригите тракат върху циментовия под на гаража, докато не достигнат снега навън. След това единственото, което чувам, е ниското бобо-тене на двигателя и хрущенето на милионите снежинки под гумите.

Тор обръща колата и поема напред, задействайки гаражната врата с дистанционното. Докато тя се затваря, последното, което виждам, са задните фарове на роувъра, хвърлящи червена светлина върху преспите.

Прибирам се в къщата. Затварям вратата след себе си. Ослушвам се.

Тишината е плашеща. Не защото ми се струва, че в къщата има някой, а защото онези, които би трябвало да са в нея, ги няма.

Отивам във всекидневната, настанявам се на един от копринените дивани и зачаквам до прозореца, сякаш ако гледам как Фриц пристига, той ще дойде малко по-бързо. Обула съм си ботушите, а якето лежи в скута ми.

Струва ми се, че минават години, преди мерцедесът най-сетне да се появи на алеята. Изправям се, отивам до входната врата, както са ми казали, и прекрачвам прага. Докато се обръщам, за да заключа, хвърлям един последен поглед към печката, където Уелси готвеше преди около половин час. Тенджерката, в която беше оризът за Джон, си етам, където тя я е оставила, също както и черпакът.

Готова съм да се обзаложа, че в една обикновена нощ тези неща никога не биха били оставени така. Уелси е отлична домакиня.