Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Pom: Точка за мен! Така, следващ въпрос...

Ви: Какво ще кажете да направим нещата малко по-интерес

ни?

Pom: (повдига вежди иззад тъмните си очила) Как по-точно?

Ви: (вперва поглед в мен) Истина или предизвикателство.

Те изведнъж се умълчават и на мен ми става неловко... макар че не е заради тишината. Просто не съм никак убедена, че Ви ще играе честно... а ако се съди по напрежението в стаята, останалите братя очевидно споделят подозрението ми.

Ви: Е, какво избираш?

Ако избера истина, той ще ми зададе въпрос, чийто отговор ще бъде или невъзможен, или твърде личен. А ако се осмеля да опитам с предизвикателство... е, няма да ме убие с онова, което ще ме накара да направя. Почти съм сигурна, че останалите ще се погрижат да го преживея.

Дж. P.: Предизвикателство.

Ви: Добре. Предизвиквам те да отговориш на въпроса ми.

Рейдж: (намръщва се) Не се играе така.

Ви: Истина или предизвикателство, нали така? Дадох и въз

можност да избира. Тя предпочете предизвикателство. Pom: Строго погледнато Ви е прав. Въпреки че той се прави

на задник.

Ви: О, напълно съм сериозен.

Дж. P.: Добре, какъв е въпросът ти?

Ви: Защо излъга?

Въпросът изобщо не ме изненадва. Става въпрос за нещо лично, само между него и мен, и той отлично знае отговора. Прави го само за да създава проблеми. Както и ще стане.

Pom: (намесвайки се, преди да успея да отговоря) Следващ

въпрос. Любима храна?

Рейдж: Сандвич с Рейдж и Бъч.

Дж. P.: (почервенявайки като домат) Ъъъ, не, аз...

Рейдж: Какво? Да не би да искаш и малко Ви?

Дж. P.: Не, аз не мисля за вас по този...

Рейдж: ВИЖ... (потупва ме по коляното, сякаш иска да каже „всичко е наред, мила") няма нищо лошо да си пофан-тазираш. Полезно е. Точно заради това кожата на Бъч сияе така, а по дясната му ръка има косми - той също ме желае. Нали виждаш - свикнал съм с това.

Дж. P.: Аз не...

Бъч: (през смях) Рейдж, друже, неприятно ми е да разбия

фантазиите ти, обаче въобще не си падам по теб.

Рейдж: (повдига вежди) Кой сега се нуждае от една игра на истина или предизвикателство?

Ви: Знаеш ли, Холивуд, в учебниците по психиатрия гроз

ната ти мутра се мъдри точно до „Нарцистично разстройство на личността".

Рейдж: Знам! Нали позирах за снимката. Много мило от тяхна страна да се обадят.

Ви: (изсмива се) Ама че си идиот!

Pom: Храна, чала?

Дж. P.: Не съм голяма чревоугодница.

Ви: Не думай.

Рейдж: Аз харесвам почти всичко.

Ви: Още веднъж - не думай.

Рейдж: С изключение на маслини. Тях просто... пфу. Пфу за маслините. Но сготвеното със зехтин е вкусно.

Ви: Какво облекчение. Цяла Италия се тревожеше за нацио

налната си икономика.

Бъч: Аз не си падам по морска храна.

Pom: Господи, аз също.

Фюри: Нищо, в което има риба, не ми понася.

Зи: И на мен.

Ви: Дори миризмата не ми харесва.

Рейдж: Сега като се замисля... да, голямо пфу и за всичко, което има перки или черупка. Е, с изключение на ядките, де. Обичам ядки.

Ви: Да не повярваш.

Бъч: Страшно си падам по пържоли.

Pom: Агнешко.

Фюри: Агнешкото е възхитително.

Бъч: 0, да. С розмарин. Печено на скара, (поглажда си коре

ма) Някой да е гладен?

Рейдж: Да, умирам от глад. (Тук всички завъртат очи нагоре.) Е, какво сега, нали раста!

Бъч: Което, като се има предвид колко голяма ти е станала

вече главата...

Ви: Надхвърля пределите на въображението.

Рейдж: Аз обичам всякакво месо.

Ви: (разсмива се) Добре, тук вече ще се въздържа от комен

тар.

Рейдж: Което направо не е за вярване, (ухилва се)

Pom: Може ли да се върнем обратно на въпроса? Чала? Лю

бима храна?

Истината е, че не ми се иска да кажа нищо и съм разочарована, че вниманието отново е насочено към мен. Обожавам да гледам как братята се закачат. Сериозно, точно това е атмосферата, в която преминават дните ми. Аз съм сред тях, ала не със тях, ако в това има някакъв смисъл, и винаги съм запленена, чудейки се какво ли ще бъде следващото нещо, което ще направят.

Аж. P.: Зависи.

Рейдж: Добре, ОПИШИ НИ мелбата на мечтите си. Какво има отгоре й? О... и няма защо да се срамуваш. Знам, че ще си представиш как ти я поднасям, облечен единствено в препаска около кръста.

Ви: И пантофки като на коледно джудже. Защото си страш

но секси с малките им звънчета.

Рейдж: Виждаш ли? Наистина си падаш по мен. (отново се обръща към мен) Чала?

Аж. P.: Аз, ъъъ... не ям сладолед. Искам да кажа, обожавам го, но не мога да го ям.

Рейдж: (изглежда ме така, сякаш насред челото ми е пораснал рог) Защо?

Аж. P.: Проблеми със зъбите. Твърде е студен.