Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Уелси:Виж сега, ето как стоят нещата с вампирите. Вашите вируси не могат да ни заразят, но за сметка на това си имаме свои. А по това време на годината, също като във вашите училища, учениците прихващат разни неща един от друг. Снощи Джон започнаха да го болят мускулите и гърлото, а този следобед се събуди с температура. Горкички-ят. (поклаща глава) Джон е... специално хлапе. Наистина специално. Много ми е приятно да е с мен у дома, но ми се иска тази вечер да си бе останал вкъщи по друга причина, (вдига поглед към мен) Знаеш ли, толкова е странно. Свикнала съм да бъда сама - не може да си омъжена за член на Братството и да не станеш независима. Но от-както Джон дойде да живее при нас, къщата ми се струва празна, когато него го няма. Докато се прибере от тренировъчния център, вече нямам търпение да го видя.

Аж. P.:Разбирам те.

Уелси:(отново си поглажда корема) Джон казва, че няма търпение малкото да се появи... иска да помага. Предполагам, че докато е живял в сиропиталището, е обичал да се грижи за по-малките деца.

Дж. P.:Знаеш ли, не мога да не го кажа - изглеждаш страхотно.

Уелси:(завърта очи) Много си мила, но вече съм голяма като къща. Не мога дори да си представя на какво ще заприличам, докато дойде време да раждам. Както и да е... не се оплаквам. Малкото непрекъснато мърда, а аз се чувствам съвсем силна. Майка ми... справяше се добре с раждането. Имаше три деца, можеш ли да повярваш? Три. И то преди съвременната медицина. Та си мисля, че и аз съм като нея. А и при сестра ми всичко мина добре, (поглежда към тенджерката) Точно това напомням на Тор всеки път, когато се събуди посред ден. (изключва котлона и изважда черпак от едно чекмедже) Да се надяваме, че този път Джон ще хапне. Напоследък не се храни добре.

Дж. P.:Хей, какво ще кажеш за обвързването на Рейдж?

Уелси:(сипвайки ориз в една купичка) Господи, страшно харесвам Мери. Мисля, че е страхотно. Въпреки че Тор бе готов да убие Холивуд. Рейдж... не обича да му казват какво да прави. По дяволите, никой от тях не обича. Братята... те са като шест лъва. Не можеш да ги подкараш като стадо овце. Работата на Тор е да ги държи обединени, ала никак не му е лесно... особено като се има предвид какъв е Зи.

Дж. P.:Рот каза, че се бил развилнял.

Уелси:(поклаща глава и отива до хладилника) Бела... моля се за нея. Моля се всеки ден. Даваш ли си сметка, че са минали шест седмици? Шест седмици, (връща се с пластмасова кутия, която пъхва в микровълновата) Не мога да си представя онези лесъри какво... (прокашля се и натиска няколко копчета; разнасят се изпиуквания, последвани от бръмчене) Както и да е. Тор дори не се опитва да поговори разумно със Зи. Никой не го прави. Това отвличане като че ли... ами като че ли отключи нещо у него. Част от мен... знам, че ще прозвучи ужасно, но донякъде ми се иска Зи да открие тялото й. Иначе няма да успее да продължи напред и до Нова година ще е напълно полудял. И още по-опасен, отколкото е вече. (микровълновата спира и изпиуква)

Дж. P.:Не е ли... не съм сигурна коя е точната дума... не е ли изумително колко много го е грижа?

Уелси:(излива джинджифиловия сос върху ориза, слага кутията в съдомиялната, а после изважда салфетка и лъжица) Напълно изумително. В началото ми вдъхна надежда... нали се сещаш, че го е грижа за някого, за нещо. А сега? Сега се тревожа още повече. Не виждам как нещата могат да свършат добре. Ни най-малко. Хайде, да вървим в стаята на Джон.

Двете с Уелси излизаме от кухнята, прекосяваме дългата всекидневна, която представлява прекрасна смесица от съвременна архитектура и старинно обзавеждане и картини, и поемаме по коридора, където се намират спалните. Тази на Джон е последната, преди голямата спалня на Тор и Уелси, която заема левия ъгъл на къщата. Когато се приближаваме, чувам...

Дж. P.:Това да не е...

Уелси:Аха. Маратон с филмите за Годзила. (бутва вратата и казва тихичко) Здравей. Как си днес?

Стаята на Джон е издържана в тъмносиньо, а в изчистените линии на бюрото, таблата на леглото и писалището, се усеща нещо от Франк Лойд Райт. На светлината, хвърляна от телевизора, виждам Джон в леглото, обърнат на една страна. Кожата му е бяла като чаршафите, само бузите му горят от треската. Очите му са затворени, а устата - полуотворена, при всяко поемане на дъх гърдите му просвирват. Тор се е настанил до него, облегнат на таблата. До огромното тяло на брата, Джон прилича на двегодишно дете. Ръката на Тор е протегната и Джон се е вкопчил в нея.