Дж. Уорд - Пътеводител за посветени

Декември в Колдуел, щата Ню Йорк, е гадно време, в което на човек не му се иска и носа си да покаже навън. Стъмва се в четири часа следобед, снегът се трупа така упорито, сякаш се подготвя за януарската си офанзива, а студът се просмуква дълбоко в основите и стените на къщите.

Малко след Деня на благодарността пристигам в града, за да взема още няколко интервюта с братята. Както обикновено, Фриц ме посреща в Олбъни и два часа обикаляме с колата, преди да ме заведе в имението. Този път ни отнема ощетювече време, за да стигнем, ала не защото той полага по-големи усилия от обикновено да скрие точното местонахождение на имението. Трябва да си призная, че съм избрала първата буря за сезона за това пътуване. Докато двамата с иконома се носим напред, снегът яростно се блъска в стъклата на мерцедеса, но догенът не е разтревожен. Нито пък аз. Първо, тази кола е същински танк. Второ, както Фриц ми каза, Вишъс е сложил вериги и на четирите колела, така че ние си проправяме уверено път през бързо увеличаващата се снежна покривка - единственият седан насред снегорини, пикапи и джипове.

Най-сетне пристигаме в имението и спираме пред внушителната каменна къща, където живеят братята. Докато слизам от колата, снежинки ме гьделичкат по носа и кацат върху миглите ми. Усещането е прекрасно, обаче веднага ми става страшно студено. Това не трае дълго - двамата с Фриц влизаме заедно във вестибюла и само гледката на невъобразимо красивото фоайе е достатъчна, за да ме сгрее. Догени се втурват към мен, сякаш ме грози опасност да измръзна до смърт. Донасят ми пантофи, които да обуя вместо ботушите си, топъл чай и кашмирена наметка. След като ми свалят дрехите като на дете, увиват ме в топлия шал и ми тикват горещия чай в ръцете, аз се отправям към стълбите.

Рот ме чака в кабинета си...

(изрязано)

...Тръгвам си от кабинета на Рот и се връщам във фоайето, където ме чака Фриц с якето и дебелите ми ботуши. Следващото интервю е с Тор и икономът ще ме откара до къщата му - очевидно тази нощ братът не е дежурен.

Отново ме увиват в арктическите ми дрехи и аз се връщам в мерцедеса. Преградата се вдига и двамата с Фриц разговаряме по интеркома, свързващ предната и задната част на колата. Пътуването трае двайсетина минути и, човече, мерцедесът определено не се оставя снегът да го отклони от пътя му.

Когато спираме и оставаме спрели, разбирам, че трябва да сме стигнали и си разкопчавам колана. Фриц ми отваря вратата и пред себе си виждам ниската, модерна къща, в която живеят Тор, Уелси и Джон Матю. Насред снега мястото изглежда страшно гостоприемно. От двата комина на покрива излизат тънки струйки дим, а прозорците хвърлят мека, жълта светлина върху покритата с плътна пелена от сняг земя. Докато се спускат от небето, снежинките улавят за миг топлите лъчи, преди да се присъединят към милионите си събратя, натрупани под прозорците.

Уелси отваря задната врата, дава ми знак да вляза и Фриц ме придружава до прага. След като се покланя на Уелси, той се връща в мерцедеса и докато колата обръща, домакинята ми затваря вратата, оставяйки студения вятър навън.

Дж. P.:Ама че буря, а?

Уелси:Господи, да. Хайде, сваляй това палто.

Отново ме разповиват, ала този път вниманието ми е така погълнато от уханието, което се носи откъм кухнята, че едва забелязвам как якето ми изчезва.

Дж. P.:Какво е това? (вдишвам дълбоко) Ммм...

Уелси:(окачва палтото и ми подава чифт пантофи) Сваляй ботушите.

Дж. P.:(свалям ботушите си и пъхвам крака в - ах, какво блаженство - мека овча вълна) Мирише ми на джинджифил? Уелси:Достатъчно топло ли ти е само по пуловер? Искаш ли още един? Не? Добре. Дай знак, ако размислиш, (влиза в кухнята и отива до печката) За Джон е.

Аж. P.:(последвам я) Той вкъщи ли е? Да не са отменили часовете заради бурята?

Уелси:(повдигайки капака на една тенджера) Отмениха ги, но той така или иначе нямаше да може да отиде. Нека довърша това възможно най-бързо и после ще отидем при Тор.

Аж. P.:Джон добре ли е?

Уелси:Ще бъде. Седни. Искаш ли чай?

Аж. P.:Не, благодаря.

Кухнята е обзаведена в сиво и черешовочервено, има две лъскави фурни, печка с шест котлона и мощен хладилник, издържани в същия цвят като шкафовете. До нишата на прозореца има маса, изработена от стъкло и желязо, и аз се настанявам на стола, който е най-близо до печката.

Тази вечер Уелси е вдигнала косата си и докато разбърква ориза в тенджерката, изглежда като супермодел в реклама за луксозно кухненско обзавеждане. Под широкото черно поло, с което е облечена, коремът й е понаедрял в сравнение с последния път, когато я видях. Тя час по час слага ръка върху него и го поглажда. Сияе от здраве. Буквално сияе.