Бри Диспейн - Божествени и прокълнати

Брат Джонатан де Пен

Рицар тамплиер

Затворих книгата и я притиснах към гърдите си. Катрин не е имала никаква представа какво я е убило. Не е и предполагала, че е бил любимият й брат.

Приближих се до статуята в градината. Високият ангел беше застанал с вълка, притиснал се в робата му. Почистих снега от главата на вълка, а после и от крилата на ангела.

— Ти си бил — заговорих на ангела. Той бе човекът помогнал на Даниъл — който му беше дал лунния камък и бе изпратил пръстена на Джуд. — Ти си писал тези писма. Ти си брат Гейбриъл. — Вгледах се в очите му, сякаш очаквах отговор.

Брат Гейбриъл бе все още жив след толкова векове.

Дали и Даниъл щеше да живее толкова дълго, ако не се беше случило нищо?

Имах чувството, че съм изгубила всичко. Даниъл и Джуд ги нямаше. Мама беше отчаяна. Татко винеше себе си. Дори Ейприл ме отбягваше, сякаш беше стресната от случилото се в църквата.

Свалих ръкавиците и коленичих в снега. Разкопчах палтото и извадих малкия дървен ангел, който Дон беше издялал за мен. Погалих неумело направеното лице и думите, които изписах на дъното на фигурката: Доналд Сейнт Мун.

Представих си как Саймън Сейнт Мун е получил писмата и сребърната кама няколко седмици след смъртта на съпругата си — с няколко седмици закъснение. Представих си мъката, която е изпитал, когато е разбрал, че собственият й брат я е убил, колко се е разгневил, когато е разбрал, че е можел да предотврати смъртта й, ако е получил пакета по-рано. Представих си сина на Катрин, Дони, как расте обременен от смъртта на майка си.

Саймън или Дони са предприели кампанията да унищожат вълците?

Имах чувството, че е бил Дони. Сигурно е получил камата в наследство и на свой ред я е предал на сина си, който пък я е предал на своя син и така нататък през годините, докато не е попаднала у Дон Муни — последният от рода Сейнт Мун. Дон обаче бе различен от останалите. Той беше умствено изостанал, съвсем сам на света, въоръжен единствено с ножа и разказите на дядо си. Загина, докато се опитваше да бъде герой като прадедите си. Издъхна, преди да му благодаря, че се опита да ме спаси — преди да му кажа, че му прощавам, задето нарани татко преди години.

— И твоето място е тук — прошепнах и поставих малкия дървен ангел до Гейбриъл. Това бе много по-подходящо място за приятеля ми, отколкото безименния гроб с цветя на него. — Ти си герой.

— Хората ще решат, че си превъртяла, ако продължаваш да говориш с неодушевени предмети.

Едва не паднах, когато чух гласа зад себе си.

Той седеше на дървената пейка, където за пръв път стисках ръката му. Беше се подпрял на патерица.

— Даниъл! — Затичах към него и го прегърнах през врата.

— Леле! — Той се намръщи.

Забелязах превръзката на шията му и отпуснах ръце.

— Казаха, че си заминал. Казаха, че си излязъл просто така, и реших, че повече няма да те видя.

— Но ти дойде тук.

— Надявах се… надявах се и ти да дойдеш.

Даниъл ме целуна по челото.

— Нали ти казах, че ще бъда до теб, докато ме искаш. — Той се усмихна хитро. — Може би трябваше да се сетя, че след като ме прободе в сърцето, искаш да скъсаме?

— Млъквай! — пернах го по рамото аз.

— Ох.

— Извинявай. — Поех ръцете му в своите. — Не го направих, за да те нараня — отвърнах аз. Говорех за нощта в енорията. — Направих го, защото ти бях обещала да те спася.

— Знам. — Той стисна ръката ми. — И успя.

Погледнах превръзката на врата му, синините по челюстта — раните му вече не се излекуваха бързо както преди. Целунах издрано място на ръката му. Мирисът на засъхнала кръв не ме накара да се сгърча, както предполагах.

— Има нещо, което не разбирам. — Отпуснах глава на рамото му. — Защо вълкът не ме облада, когато те прободох?

Даниъл се обърна към мен. Вгледа се в очите ми. Неговите бяха толкова дълбоки, пълни със светлина, не просто отражения от луната.

— Това ли си помисли? Че ще се превърнеш във върколак, ако ме спасиш? — Очите му заблестяха от сълзи.

— Да. Бях ухапана. Вълкът е в мен. Мислех, че ако те убия — така ще му дам контрол над себе си. Нали каза, че хищническо деяние…

— Грейс, онова, което стори, не беше хищническа проява. Беше сторено от любов. Затова съм все още жив. — Той се усмихна. — Ходих да видя Гейбриъл. Затова си тръгнах от болницата. Той беше дошъл, за да донесе лунен камък за брат ти, и аз се видях с него, преди да замине. Трябваше да разбера защо съм оживял. Грейси, Гейбриъл ми каза, че съм първият — единственият — урбат, който е бил излекуван и оживял. Каза, че единствено най-искрената и чиста любов може да освободи душата ми… и да ми върне живота.