Бри Диспейн - Божествени и прокълнати

Ехото от стъпките ни бе заглушено от музиката, когато приближихме салона. Балът бе най-логичното място, на което да потърсим Джуд. Нямах представа кой бе повикал полицията — Пийт? Дон? — или кого точно търсеха. Знаех само, че ако влязат в залата, няма да можем да изведем Джуд далече оттук.

Даниъл отвори вратата на салона. Червени и зелени ленти се спускаха спираловидно от тавана. Подскачаха балони. Диско топка хвърляше цветни отблясъци по танцуващите, които нямаха никаква представа какво се случва. Стори ми се невъзможно да открием един човек сред този хаос.

Влязохме, аз прегърнах Даниъл през врата, все едно че танцуваме.

Той ме погледна и изви вежда.

— Дрехите ми са в ужасен вид.

С дънките и бялата риза Даниъл изпъкваше сред облечените в костюми и със сигурност нямаше да успеем да открием брат ми незабелязани, ако някой мернеше синините ми или кръвта на Пийт по бялата ми рокля.

Даниъл ме прегърна през кръста. За миг се почувствах на сигурно място в силната му прегръдка и ме обзе чувството, че всичко ще се оправи.

Той отпусна брадичка на рамото ми. Чух го как пое дълбоко въздух и го задържа. Тук ухаеше на парфюм. Носеше се мирис на пот и аз се усъмних, че ще успее да различи миризмата на отделен човек. Вдигна ме от пода и ме завъртя. Движеше се леко и грациозно сред другите, без да ги притеснява. За секунда забравих да дишам — забравих защо сме тук.

— Там — прошепна.

Проследих погледа му. Видях рошава глава зад стената от танцуващи, която ни последва с Даниъл към вратата за шкафчетата.

— Да го оставим да ни следва — предложи Даниъл. — Нека го изведем, преди…

Музиката спря и светлините блеснаха. Всички застинаха по местата си.

— Моля за вашето внимание — заговори директор Конуей по микрофона на диджея. — Останете по местата си. Запазете спокойствие. Близо до училището е извършено престъпление. Полицаите ще ни заключат, докато овладеят положението. Никой да не напуска…

Уплашени викове прозвучаха, когато униформени полицаи застанаха на вратите. Някакво момиче извика, препъна се, сякаш го бяха блъснали. Писъкът му беше последван от щракването на една от металните врати, която се отвори и затвори. Трима полицаи затичаха натам с викове. Тъмната глава, която ни следваше одеве, вече не се виждаше сред тълпата.

Даниъл изруга.

— Това беше изход.

Погледна към вратата за мъжката съблекалня. Пазачът се беше разсеял от настъпилия смут. Даниъл ме прихвана в силните си ръце. Озова се пред вратата и повали човека, преди той да усети, че до него има някого. Отвори вратата и се хвърли в съблекалнята.

— Спри! — изрева някой зад нас. — Стой на място!

Даниъл скочи на една от пейките. Стисна една от отворените врати на шкафчетата и я използва за опора, за да се метнем върху редицата шкафчета, плъзна се напред и се озовахме на пейка от другата страна. Прескочи друга пейка и се втурна по дългия коридор. Тичаше притиснал ме до гърдите си. Коридорът зад нас се изпълни с викове, след това се разнесоха и пред нас. Чух пропукването на полицейска радиостанция. Даниъл се плъзна към стълбите. Качвахме се нагоре, към покрива. Той ритна вратата, ключалката се разкриви и се озовахме на въздух.

Даниъл си пое дълбоко дъх. Беше станало студено. Облаци скриваха луната. Щеше да има буря.

Надолу по стълбите отекнаха гласове. Даниъл ме пое на ръце.

— Какво ще правим?

— Дръж се! — Притисна ме до себе си и затича към ръба на покрива с всички сили. Преди да успея да извикам, той скочи от ръба над алеята, където Дон наръга Пийт, и тупна върху покрива на енорията. Притисна ме до себе си, докато се търкаляхме по наклонения покрив. Скочи на крака и ме изправи, след това приклекна до камбанарията.

Понечих да кажа нещо. Даниъл вдигна ръка. Зачака, ослушваше се.

— Мислят, че сме поели в обратната посока — прошепна.

— Ти чуваш ли ги?

Той ме погледна възмутено. Заслуша се отново.

— Изпуснали са и Джуд. Някой го е забелязал да тича към „Дейс Маркет“. Изпращат патрулка в същата посока.

— Да не би да се е отправил към къщи? — Сърцето ми биеше толкова силно, че се страхувах да не се пръсне. — Трябва ни телефон. Трябва да им позвъня. Татко успя да успокои Джуд преди… може би… Дори не знам дали татко се е прибрал. Цял ден не съм го виждала.

— Не е вкъщи. — Даниъл се сниши и ме привлече към себе си. Секунда по-късно един полицай мина по алеята под нас. — Сигурно е над Уайоминг — прошепна.

Зяпнах Даниъл.

— Баща ти е в самолет. — Изправи се, когато полицаят се скри от погледа му. — Беше права. Трябва ни още един лунен камък. Баща ти се опитва да намери.