Бри Диспейн - Божествени и прокълнати

Даниъл кимна, сякаш най-сетне му се изясняваше какво е станало.

— Усетих у него повече мъка, отколкото злоба.

Изправих се. Пред очите ми изскочиха светлинки.

— Защо не ми каза, че си превърнал брат ми в чудовище?

Даниъл се обърна към прозореца.

— Защото и аз не бях сигурен. Не помня да съм го хапал. Отказвах да повярвам, че съм сторил подобно нещо до деня, в който Джеймс изчезна. На верандата беше покапала кръвта на Джуд, но не миришеше както трябва, имаше нещо сбъркано.

— Защото е върколак ли?

Даниъл погледна през прозореца към кръглата луна над съседната енория. Докосна лунния камък.

— Той не е върколак. Все още не се е превърнал във върколак.

— Да, но е наранил тези хора. Той е бил, нали? Това няма ли да го превърне в истински върколак — деянието, типично за хищен звяр.

— Не и ако са били мъртви, когато ги е открил. Мериан е умряла от измръзване. Джесика е умряла от нещо друго — най-вероятно от свръхдоза. Той е обезобразил телата им, сякаш са били нападнати от вълк. Нападенията срещу животни не се броят. Мъртвата котка е била просто показно представление. А той не е имал никакво намерение да убива Джеймс. Просто е искал да уплаши хората.

— Как е възможно да извърши всичко това? Как е отвлякъл бебето? Не е ли предположил, че Джеймс ще се нарани, че може да му се случи нещо по-лошо? Джеймс можеше да умре, ако не беше ти.

— Бил е вълкът, Грейс. Вълкът все още не го е обладал напълно, но влиянието му е достатъчно, за да насочи действията му. Той се храни с чувствата му. Колкото са по-силни, толкова по-здрав е захватът на вълка. Всеки път, когато правеше нещо, беше, след като двамата с теб се срещахме.

— Той знае, че ти оправи колата ми на Маркъм Стрийт — обясних аз. — Незнайно как е разбрал, че съм била на партито у вас. Знае, че и Джес е била там. Мислиш ли, че ме е проследил, че е вървял по миризмата? — Потрих очи, защото все още не виждах ясно. — Джес беше яко надрусана — продължих аз. — Може да е попаднал на нея. Може вълкът да го е накарал да направи нещо с тялото й, а след това го е оставил някъде, но никой не е успял да го открие. — Стомахът ми се разбунтува, когато си представих брат си над обезобразения труп. — Днес е бил в магазина. Сигурно ни е видял заедно, а и покрай слуховете, които Лин разпространява… Пийт каза, че на Джуд му трябвали три часа, за да вземе букета. — Догади ми се. — Мислиш ли, че е ходил до града, за да вземе тялото и да го остави там, където работиш?

Даниъл кимна.

— Има нещо много шантаво, Грейс. Той сигурно не помни какво е извършил. Сигурно му се струва, че му се губят минути, дори часове от живота. Само че не знае какво е направил. Той е убеден, че аз съм чудовището.

— И мисли, че трябва да те спре.

Даниъл се напрегна. Погледна през прозореца. След малко и той чу полицейските сирени, които наближаваха училището.

— Джуд иска да те убие — предупредих аз.

Даниъл се отдръпна от прозореца.

— В такъв случай полицията е последната ни грижа.

— Трябва да намерим Джуд. — Спуснах крака от масата. — Той е наоколо, търси те. Трябва да го открием първи. — Почувствах се по-силна и бях сигурна, че ще мога да се изправя.

Той ме бутна да легна.

— Ние няма да ходим никъде. Ти оставаш тук, докато аз търся Джуд.

— Как ли пък не. — Изправих се отново. — Престани да ми нареждаш какво да правя.

— Грейс, това не е игра. Остани тук.

— Ами ако той ме открие пръв? — опитах аз нова тактика. — Ами ако се прибере вкъщи? Чарити гледа Джеймс. Те нямат никаква представа какво се случва с Джуд. Ами ако той се опита да ги нарани?

Даниъл прокара ръка по лицето си.

— И какво предлагаш да правим?

— Вземи ме с теб. Трябва да открием Джуд. Трябва да го отдалечим от всички тези хора. Ако ни види заедно, ще го отдалечим. — За съжаление нямах никаква представа какво щеше да стане след това. — Може да успея да го успокоя. Де да имахме още един лунен камък. — Погледнах висулката. Може ли…

— Не, Грейс. Не и тази вечер. Не и по време на пълнолуние. Не знам дали ще успея да се овладея, след като ти си близо до мен. — Той стисна медальона. — В състояние съм да унищожа всички.

— Значи трябва да има някакъв друг начин.

Патрулките с пуснати сирени влязоха на паркинга. Не бяха само шерифът и заместникът му. От градската полиция изглежда също идваха.

— Трябва ни план — рече Даниъл.

Под прозорците се хлопнаха вратите на автомобили.

— Нямаме време. — Стиснах ръката му и двамата излязохме тичешком от стаята.