Джос Стърлинг - Мисти

— Франси, ако поемеш това тук, ще представя Мисти на някои от тях. — Джоунас, усетил нежеланието ми, постави топлата си длан върху гърба ми. — Не се тревожи, не хапят. Мили момчета са.

Заведе ме до група, стояща в далечния край на верандата. Каква съвършена картина бяха, сякаш някой фотограф преднамерено ги бе наредил да застанат така, окъпани в късната слънчева светлина, докато планината Тейбъл разпръскваше розово зарево над тях. В самия център бе най-удивителното момче, което някога бях виждала: тъмнокестенява коса, къса от двете страни, но с онова, което небрежно наричам „гребенче“ на върха, което просто те моли да прокараш пръсти през него. Надолу ставаше дори още по-добре: черни вежди, пронизващи светлосини очи, обрамчени от тъмни мигли, които им придаваха допълнителна сила, леки бръчици по брадичката, подчертаващи усмивката му, силен загорял врат над отворената яка, мускули на олимпийски шампион по гребане и височина, която бих определила като малко под метър и осемдесет и пет.

„Престани да гледаш момчето влюбено“, предупредих сама себе си. „Ако не искаш да се поставиш в неловко положение, дръж се като обикновен човек, а не като шокохолик в „Кедбърис Уърлд“ 6 6 6Британска фабрика за шоколадови изделия. - Б. ред. . И при никакви обстоятелства не споменавай задници.“

— Момчета, бих искал да ви представя Мисти. — Джоунас посочи последователно с ръка всяко момче от отбора по дебати, като започна от „Мистър—аз—съм—прекалено—секси—за—моята—тениска“. — Алекс дю Плеси, капитан на отбора.

Кимнах, защото нямах доверие на онова, което щеше да излезе от устата ми, ако се опитах да кажа нещо. Бях подчинила дарбата си, бях я затворила в обточен с олово ковчег и я бях заровила на два метра под земята, така че нищо да не изтече.

— Здравей! — Алекс ме погледна, очите му се спряха за миг на косата ми, после извърна глава. Усмивката си ли криеше?

— Майкъл Стейн, Хюго Смит и Фил Кроние.

Кимнах отново и ги определих като русокосата филмова звезда, африканския принц и здравеняка с червеникавокестенявата коса, но кралят на джунглата, без съмнение, беше Алекс.

— Здравей, Мисти. Страхотно име! — каза Майкъл, онзи русокосият. Имаше мили светлосини очи.

Можех да се справя, ако се придържах към фактите.

— Благодаря. Родителите ми харесват необичайните имена.

— Странно — измърмори Алекс, а после смръщи вежди.

Познавах това изражение: означаваше, че не е имал намерение да каже това. Проверих дарбата си. Този път вината не беше моя; контролирах я.

— Може би звучи малко странно на непознат — признах, — но имената в семейството ми са такива. Кръстени сме по двойки. По-малката ми сестра е Гейл, после идват близначките Пийс и Фелисити, малките ми братя са Съни и Темпест, макар че наричам най-малкия Пест 7 7 7Имената имат значения: Гейл (от англ. gale) - вихър, силен вятър; Пийс (от англ. peace) - мир, спокойствие; Фелисити (от англ. felicity) - щастие; Съни (от англ. sunny) - слънчев; Темпест (от англ. tempest) - силна буря; и Пест (от англ. pest) - напаст. - Б. пр. , защото е само на три и непрекъснато ме дразни. — Наистина трябваше вече да престана да говоря.

— Не е много мило от твоя страна. — Въпреки че го използваше, за да ме критикува, трябваше да призная, че Алекс имаше глас, сладък като десертна заливка с бренди, който вероятно му бе спечелил половината дебати само заради самия тон. Той се изливаше върху всичко безвкусно и го караше да губи формата си.

Все пак бях принудена да се защитя.

— Предполагам, че може би изглежда така, но използвам този прякор с любов. Всъщност той му харесва, нали разбираш... това си е нещо между брат и сестра?

— Не, не разбирам, защото нямам братя и сестри.

В това имаше смисъл, защото имаше вид на единствен наследник, какъвто, както бях открила, често имаха децата, които бяха основният фокус на родителското внимание.

— В такъв случай вероятно би могъл да се опиташ да си представиш?

— Наистина бих предпочел да не го правя.

Фил, здравенякът с червеникавокестенявата коса, се намеси, за да облекчи нажежената атмосфера, която неочаквано се бе възцарила между нас.

— Наричам малката си сестра и с по-лоши имена, така че напълно разбирам. Харесва ли ти Кейптаун, Мисти?

— Още не съм го разгледала както трябва, тъй като пристигнахме едва вчера.

— Ние?

— Дойдох с роднина по съребрена линия. — Дарбата ми ме кара да бъда дразнещо буквална. — Той е ей там с вашата учителка по история.