Джос Стърлинг - Мисти

Аплодисменти от гостите. Джоунас вдигна бутилката така, сякаш бе спечелил Гран при, и я разтърси ентусиазирано.

— Внимателно! Прекалено е добро, за да се хаби за първата редица — пошегува се Алекс. Сега гласът му бе дори още по-дълбок и секси. — И, мис Кътси, нямаме думи да кажем колко много ни помогнахте, отделяйки такава голяма част от свободното си време, за да пътувате с нас из страната. Беше удоволствие да бъдем в компанията на дама като вас, грациозна при всякакви обстоятелства.

Грациозна? Ето това беше: Тарин беше моята противоположност като жена.

— Посвещаваме тази победа на вас, мис Кътси, и сме приготвили нещо специално, за да ви кажем благодаря. — Усетих как от Алекс се излъчва сила, нещо, което само друг човек с дарба би доловил. Току-що се беше издал: Алекс бе един от нас. Разпространяваше дарбата си сред публиката, както рибарят хвърля мрежата. Съотборниците му излязоха от тълпата и застанаха до рамото му. Публиката като че ли очакваше нещо, не можех да се сетя какво, ала после Майкъл подхвана ритъм, Хюго затананика мелодията и започнаха да пеят без акомпанимент. Беше от онези сцени, които се получават в телевизионните шоупрограми, но не мисля, че бях виждала подобно нещо в реалния живот. Познах песента: “Lucky Strike" 8 8 8Песен на американската поп-рок група Maroon 5. - Б. ред. , бърза и енергична, която случайно имах в списъка си с песни за разходка навън: „Тя толкова добре умее да мотивира... Една на милион, тя е моят сполучлив удар.“ Би могло да бъде смущаващо, би могло да бъде неубедително, но те бяха удивителни. Тълпата им припяваше, другите момчета от училището бяха свикнали с тези песни без предварителна подготовка.

Защо се получаваше? Затворих очи, за да станат по-силни специалните ми възприятия, и осъзнах, че изпълнението ще се превърне в сигурен успех, защото силата на дарбата на Алекс ни убеждава да го харесаме. Под нейно влияние момчетата непременно щяха да имат успех. Беше ли това измама? Може би, но бе страхотно забавно. Реших просто да се наслаждавам.

Проверих как ги приема високопоставената публика и видях, че Тарин и Уриел се засмяха, когато групата направи няколко сериозни танцови движения; нямах нужда от дарбата на Франси за четене на мисли, за да знам, че Тарин е подвластна на магията. Помислих, че дори с помощта, на дарба трябва да си суперуверен, за да успееш в това, което Алекс и приятелите му правеха. Аз бях от хората, които трябва да положат усилие, за да се включат в „Честит рожден ден“, защото се страхувах, че звуча глупаво.

Краят на изпълнението бе удостоен с подсвирквания и одобрителни викове. Алекс извади букет иззад гърба си така, както магьосникът вади гълъб от ръкава си. Подаде й го с поклон. Тя пусна ръката на Уриел и целуна Алекс по бузата, после прегърна момчетата едно по едно.

— Не заслужавах това — каза, когато аплодисментите заглъхнаха. — Момчетата сами създадоха успеха си, сигурна съм, че сте го разбрали. Тази е най-удивителната нощ в живота ми и вашата песен наистина допринесе за това. — Подаде отново ръка на Уриел. Той я стисна окуражително. — За онези от вас, които все още не са имали възможност да се запознаят с него, това е Уриел Бенедикт. Моят Уриел. — Побутна го напред. — Ще го виждате често, затова елате и го поздравете преди края на партито. А засега се наслаждавайте на барбекюто и си прекарвайте страхотно.

Публиката се разпръсна, когато официалната част на вечерта свърши. Квартетът първи последва поканата да се запознае с Уриел, а той бързо ги накара да се отпуснат. Те го предизвикаха на игра тенис на маса и не беше трудно да гледаш такива спортисти, увлечени в състезание на живот и смърт. Предполагам, че проверяваха дали е достоен за любимата им учителка.

Бях така заета да шпионирам от храстите, затова не забелязах, че Тарин ме е открила.

— Ето те и теб, Мисти. Уриел ме изпрати да проверя как се чувстваш. Не се запознахме както трябва, но се надявам, че се забавляваш?

Смутих се, че ме намериха да се крия, когато трябваше да се смеся с тълпата.

— Хм, да, беше много интересно. Толкова се радвам за теб и Уриел.

— Значи, ти също имаш дарба? — Хвана ме за ръката и леко ме поведе към останалите гости.

— Дарба за истината. А ти?

Тя направи гримаса.

— Виждам съдбата на човека.

— Искаш да кажеш бъдещето? Майката и най-малкият брат на Уриел също могат да го видят.

Тя поклати глава. Направи ми впечатление, че под жизнерадостната й външност се крие дълбока тъга, очите й бяха видели прекалено много, макар да бе само в края на двайсетте си години.